Понеделник е особен ден за жителите на цял софийски квартал. В „Полигона“ днес всички мият прозорци. Това не е флашмоб, а последица след вчерашния взрив, при който беше съборена сградата на ИПК „Родина“. Хиляди още се опитват да се отърсят от шока. Това е обаче най-малкият проблем. След месец и половина под карантина, в условията на принудителна изолация и стрес, тези столичани живеят и със спомена за чутовния тътен и огромният облак прах, който покри като пелена домовете им, като се питат:
Трябваше ли 17-етажната сграда да бъде взривена точно сега, след като 30 години никой не се сети да го направи?
Кой позволи подобно „шоу по време на епидемия“? Престъпно безхаберие или зловещ експеримент е да затвориш хората вкъщи, докато сградите на блоковете се тресат, прозорците пукат, саксии падат, а децата пищят от ужас.
Пет часа след взрива разговарям с 37-годишната К.Р., която живее на 100 метра от бетонните огризки на бул. „Цариградско шосе“. Несбъднатата мечта журналистите в България да имат общ дом, който да приюти многобройните редакции на вестници и списания. Каква ирония. „Родината“ рухна...А метафорите с всичко случващо се в държавата ни в момента са болезнени и парят.
К. Р е майка на две деца, на 8 и 3 години, едното от които с астма. Обяснява, че е знаела предварително за срутването на сивия мастодонт, но до последно не можела да си представи какво предстои. В условията на карантина и без право да се евакуират извън София, или най-малкото в някой парк, със съпруга й обмисляли семейтвото да се качи на колата и безцелно да обикалят улиците, докато всичко премине. Заради ранния час – 9 в неделя, така и не успяват да се организират. Затварят плътно прозорците, дърпат завесите и започват да чакат. Обясняват на децата, че снимат филм и може да стане малко шумно заради специалните ефекти. 3-годишните обаче не са наясно с „ефектите на седмото изкуство“. Гърмът е чутовен и те започват да плачат. 8-годишният астматик започва да си търси апаратчето...Над блоковете се оформя гъба от прах.
Една Хирошима на мирното време.
Все пак говорим за квартал с име, което красноречиво обяснява всичко - "Полигона". Тук се гърми.
Ден след взрива Фейсбук продължава да се пълни със снимки и видеа на взрива. Сградата пада. Разрухата отново влиза в дневния ред. Ние й се радваме, защото е отломка от гнилия социализъм. Продължаваме да вярваме в светлото бъдеще като превръщаме поляните около някогашните казарми в лъскави бизнесцентрове и скъпи жилищни сгради. Забравяме, че навремето за този амбициозен проект държавата е платила милиони левове от нашия джоб. Забравяме, защото това е най-лесният начин временно да се съхраним. И се радваме на новината, че от днес, ако решат да взривят друга сграда, ще се спасим с децата в някой парк. Стига да разберем името му.
Достигнахме ли коронния си номер - няколко неудобни въпроса
