2 години изминаха от трагичния инцидент, при който беше убит журналистът Милен Цветков. Мнозина го определяха като един от малкото извън конвейра, което говори толкова много за професията на журналиста в България! Диагноза, която едновременно боли и е показателна за всички в българското общество – за медийната среда, в която истинските журналисти нямат гласност, не че ги няма, а просто не са удобни; за обществото, което вярва повече на фалшиви новини и социални мрежи, за да се информира за обществено значими процеси; за правосъдната система, която даде 9 години затвор на Кристиян Николов - неоспоримо виновният извършител на провинение от най-висока степен – каране в нетрезво състояние под влиянието на няколко вида наркотични вещества, отнело по чудо живота само на един човек. Но какъв човек....
Милен Цветков беше от онези личности, които оставиха много отворени файлове и във всеки от нас отекват хиляди въпроси на неуредената ни държава, точно както разбираме, че ние с нашите действия, противодействия и бездействия създаваме нашата действителност. В която всички плуваме - едни по течението, защото е по-лесно, други срещу него, защото е по-интересно.
Как ще запомним Милен Цветков - всеки има своя идея за това. Междувременно предложиха улица в столичния квартал „Подуяне“ да бъде кръстена на негово име. Общинският съветнки от „Демократична България“ Симеон Ставрев внесе предложение улица 549 да бъде преименувана на името на журналиста. На тази улица в момента се намира столична телевизия.
Книгата „379 дни без Милен Цветков“ на съпругата Милена Иванова е на книжния пазар от година. Изданието е под редакцията на Георги Тошев, който написа:
„С времето си беше изградил собствен стил, собствени сетива за работа и с шефовете, и с гостите, и с публиката. И в трите той пак беше себе си - не правеше нещата, както му казваха отгоре или отдолу, или както искаше този отсреща.”
