ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Докога ще храним държавния апарат?

Докога ще  храним държавния апарат?

Готови ли сте да загубите работата си, за да оцелеем и да продължим да храним държавния апарат? Няма значение дали сте готови, или не сте – това е единственият вариант. Държавата ни не предлага никакви решения, освен въведеното извънредно положение и социална изолация.

Неминуемо въведеното извънредно положение ще даде възможност на здравната система да се подготви за предстоящия пик на пандемията у нас и това ще помогне на медиците да удържат фронта в тези ужасни времена. Никой не се съмнява в това. Проблемът е, че с продължаването му до 13 май (което, вярвам, не е учудило никого) следва държавата да представи на своите граждани отговор на въпросите, които ги вълнуват.

Какво ще направим, за да намерим начин да живеем с COVID-19, а не да се крием по къщите си от него?

Има ли мерки, които ще ни дадат възможност да рестартираме живота и икономиката си?

Ще има ли масови тестове или те са само за уважаемите депутати?

Какво ще правим след 13 май или тогава се очаква да продължим с извънредното положение до 13 юни?

Как ще оцелеят българите и кой ще ги спре да започнат да излизат навън в търсене на възможност да изхранят семействата си?

За всички е ясно, че ще платим висока цена, за да намалим щетите от пандемията и да запазим близките си. Ще се наложи да намалим разходите си, възнагражденията си, а някои от нас ще загубят работата си. Никой не ни пита дали ни харесва, или не –ситуацията изисква бързи и неотложни мерки. Преструктурирането и откриването на нови хоризонти и възможности е за предпочитане, но в повечето от секторите е почти немислимо. Затова много работодатели ще се принудят да освободят служителите си, независимо че повечето от тях са вложили изключително много в подбора и обучението им.

В същото време държавата не само че не прави опит да помогне на напълно блокираните сектори, а се опитва да спести и поддържа фиска с т.нар. мерки 60/40, които е ясно за всички, че всъщност са 23/77. Ясно е, че това не е достатъчно, ако си притиснат до стената и нямаш никакви резерви и приходи.

И все пак – не е ли нормално държавниците ни, освен да ни обясняват, че сме малка и бедна държава, да започнат да действат, демонстрирайки емпатия и съпричастност към гражданите си?

Тези, които плащат, за да съществува тя и целият й апарат. Ясно е, че няма как да очакваме да реагират като големите европейски държави, защото е факт, че не плащаме най-високите данъчни ставки, но все пак.

Къде ще отиде новият дълг от близо 10 милиарда, който г-н Горанов предлага да вземе?  – се питат много от нас. Не е ли ясно? Ще отиде за издръжката на безумно големия държавен апарат, който имаме, и за любимите ни депутати.

Наясно ли сте колко държавни служители има в страната? Ще се учудите ли, ако разберете, че те са близо 440 000, като това не включва общинските служители.

Знаете ли колко взима един депутат? Основното възнаграждение на един народен представител е 3807 лв., а като включим начисленията за прослужено време и т.нар. „2/3 безотчетни“, то става средно 6954 лв. месечно (тази информация може и да не е съвсем актуална, защото въпреки кризата и извънредното положение те успяха да увеличат възнагражденията си от 1 април, дори и увеличението да бъде замразено засега).

Според управляващите бизнесът трябва е гъвкав и да намали заплатите на своите служители, за да оцелеят и успеят да кандидатстват за новата държавна схема – 23/77.

Питам се, те готови ли са да си намалят заплатите? Готови ли са да уволнят и преструктурират държавния апарат (изключвам лекарите, полицаите и учителите, разбира се)? Или готови ли са да започнат да взимат минималната работна заплата за страната, както направиха депутатите и целият публичен сектор в Македония? Това няма ли да намали риска за фиска и да ни помогне да не взимаме толкова голям дълг?

Питам се, готови ли са всички от публичния сектор да бъдат съпричастни и да разберат, че държавата ни ще започне да се възстановява след кризата едва в края на 2020 г.

Питам се, те недосегаеми ли са? За тях криза няма ли и защо всички останали трябва да сме готови да понесем всички последствия на кризата – от социалната изолация до икономическия крах, а те трябва седят необезпокоявани, сякаш живеят в една друга паралелна вселена.

Питам се, готови ли сте да си намалите заплатите с 50%, за да можем да продължим напред и да храним публичния сектор и депутатите си? 

 

Защо трябва да си подаде оставката моментално?

 

 

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...