ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Докога ще изнасяме медици за по-богатите страни от ЕС?

Докога ще изнасяме медици за по-богатите страни от ЕС?

Свободата на движение на хора е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз. Що се отнася до предоставянето на здравни грижи в най-бедните страни на съюза, проблемът се задълбочава още повече. 

Мобилността е най-голяма именно при медиците, в сравнение с другите силно регулирани професии в ЕС, а потоците често отиват от Изток на Запад, от по-бедните страни от ЕС към по-богатите. Анализ на Politico на данни на Европейската комисия установи, че здравните специалисти от Източна и Южна Европа най-често се решават на сериозната стъпка да работят в чужбина. Всъщност тези страни обучават лекари за по-богатите си съседи.

Например естонецът Ингмар Линдстрьом, който е завършил медицина в университета в Тарту през 2001 г., може да удвои заплатата си, ако се премести само 200 километра от родния си дом. Невероятно, нали? Той печели около 600 евро на месец като семеен лекар в Естония и въпреки че харесва дома и пациентите си, за него става все по-невъзможно да плаща сметките си с това възнаграждение. 

Д-р Линдстрьом трябва само да премине залива и да се озове във Финландия – страната, където младите лекари изкарват 2000 – 3000 евро на месец, което е четири до пет пъти повече, отколкото в Естония. А недостигът на финландски лекари улеснява значително намирането на работа: "Няколко години след като завърших, 30 до 40 % от лекарите на всеки випуск заминаваха“, казва Линдстрьом пред Politico.

Обучението на лекари е дълъг и скъп процес, в който всички страни членки на съюза инвестират, но на финала не всяка държава може да даде разумно възнаграждение на медиците си. Разходите за здравеопазване на глава от населението варират драстично в страните от ЕС, от 816 евро годишно в Румъния до над 4000 евро в Люксембург, Германия и други западноевропейски страни. И така лекарите и медицинските сестри следват парите. За да оцелеят. Или остават в родните си държави, за да стачкуват пред вратите на властта и да се надяват да бъдат чути, че единственото, което искат, е елементарни условия на труд. И в момент, в който коронавирусът се шири със страшна сила, вече не говорим за заплати и допълнително възнаграждение за нощни дежурства, а за нормални консумативи като маски, ръкавици и предпазни костюми. 

В отчаянието си Сърбия дори заложи на патриотичната нишка и призова лекарите и медицинските си сестри, работещи в чужбина, да се завърнат в родината заради коронавируса. На молбата били откликнали вече 300 лекари, които щели да се върнат от Германия и САЩ, тръби правителството. Но според DW истината е по-различна: безпомощният призив за помощ на управляващите предизвикал предимно отрицателни реакции сред близо десетте хиляди сръбски лекари, работещи в чужбина, казват от медията, позовавайки се и на коментар на Tagesspiegel.  Изданието твърди, че повечето от онези, които са се отзовали на молбата, са медици, прекарващи отпуската си в Сърбия, които няма как да напуснат страната поради затворените граници. 

Според данни на Българския лекарски съюз всяка година страната ни напускат между 400 и 500 медици, като дипломираните лекари на година са около 1000. Оказва се, че факторът за напускане на страната и търсене на професионално развитие на Запад, не е свързано само с финансовото изражение на нещата, а защото в страни като Великобритания, Германия и Франция нашите медици успяват да направят желаните специализации. А на прага на икономическа криза само професиите на медиците са тези, при които не само няма отлив на търсенето, а напротив – гладът за медицински лица е по-голям от всякога. В много от страните вече няма изисквания дори да се знае официалния език на населението, а е достатъчно медиците да владеят английски език и да имат поне година трудов стаж, срещу което получават трудов договор, здравни и социални осигуровки, безплатна квартира и петдневна работна седмица с по-високи бонуси за всеки допълнително изработен час.

За болногледачите даже няма особен изисквания и въпреки тежките времена за здравните системи по целия свят, специален чартърен самолет от София и румънския град Тимишоара превози спешно 281 болногледачки от България и Румъния в провинция Долна Австрия, за да се грижат денонощно за хора в домовете за лежащо болни, съобщиха австрийската телевизия и електронните издания на ежедневниците. Те ще бъдат изолирани за 14 дни, за да е гарантирана превенцията срещу коронавирус.

И докато нашите медици изнемогват в инфекциозните отделения на страната, държавата ни с лека ръка е готова да се освободи от всеки завършил медицина или отдал се на грижа за пациентите човек, а ние ръкопляскаме по балконите, защото сме безсилни да направим повече. А те, медиците ни, си правят снимки в скафандри и държат ободрителни послания, за да вдъхнат кураж както на всички нас, така и на себе си, че отново ще се справим, въпреки държавата.

 

Говорят сестрите: Крадем маски един от друг, защото няма

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...