Там са организирали сортиране на вещите, които нуждаещите се да потърсят. Има отделни кашони за обувки, за якета, дрехи, играчки. Сега има нужда от пролетни и летни обувки и дрехи, защото децата бързо растат, а сезоните се сменят. Повечето украинци са дошли със зимни дрехи и по една чанта най-необходимото - документи, бельо, вода. Така в палатката на Дуранкулак са направили и мини кът за най-малките  – с книжки за оцветяване, с флумастри за дечицата, докато чакат, да се занимават.

„В първите дни основно правихме сандивичи. Всичко правехме със собствена организация и средства. Давахме дежурства, защото първоначално не достигаха хора. Когато нямаше хора от БЧК, а трябваше някой да се отзове, отивах аз, защото живея най-близко до пункта,  аз съм в село Дуранкулак. Ходили сме и вечер след 20:30 ч. Тогава имаше 6 автобуса. Отидохме веднага. Чак към 23:00 дойдоха от БЧК на границата, донесоха продукти. Това беше в първите дни. Сега организацията е доста по-добра“, смята Доротея.  

Посочва обаче, че все още има по 20 автобуса на ден и потокът не е намалял. Само са се подобрили условията и обслужването към украинските граждани.

„От 4 пункта, вече са 11 при нас, има поставени тоалетни, отвориха втора палатка на долния паркинг на фондация „Адра“.

Доротея Атанасова не спира да работи. Тя е занаятчия и работи от вкъщи. Има много поръчки, които сега забавя, защото смята, че има повече нужда от нея на границата.

„Работя с плъстене и сега съм изостанала в поръчките. За мен да помогна на нуждаещите се беше важно. Не че работата ми не е важна, но някой има нужда повече от ръцете ми на границата“, казва Доротея. Споделя, че няма никакви украински или руски корени и определя себе си като славянка със светлата си кожа, коса и очи и наистина меко славянско излъчване.

„В нашата община има само две настанени украински семейства. На едните купихме печка, на другите носихме храна. Тези, които са настанени в село Граничар, сега доста помагат на хората в селото. Не за пари, а с труд – за градини, за копаене, защото са благодарни. Там цялото село се събра, когато те дойдоха. Беше трети март и кой каквото е имал, е дал – продукти, вещи са им занесли. Хората са благодарни и сега помагат с труд“, сладкодумно разказва доброволката за живота, който някак продължава и за украинските бежанци. Повечето хора отиват към Варна и на юг, вече имат организирано настаняване в хотели или частни домове.

„А украинците идват с много деца. Средно една жена е с три деца, но има и майки с по 7. Правихме работилница за децата в един общински център  като арт терапия. Правихме плъсти, малките нижеха разни неща,  правиха рибки, беше им забавно. Да се откъснат малко от действителността. Като си с децата, не можеш да усетиш какво им е от вътре, но виждаш как се радват на всичко. Пластелин да им дадеш – те се радват“, казва Доротея и обмисля следващите арт прояви, които даряват поне малко красота и спокойствие.