Общество

" Доброволците": Доротея Атанасова, която изпревари БЧК на Дуранкулак

Родители и деца от скаутската организация на Атасанова били първите на терен на Дуранкулак

" Доброволците": Доротея Атанасова, която изпревари БЧК на Дуранкулак

Снимка: Личен архив Доротея Атанасова

Мислим си, че първата вълна от украински бежанци вече е намаляла, но как ви се струват по 20 автобуса на ден? Такава е ситуацията в момента на КПП Дуранкулак, където основно идват хора, бягащи от Одеса. Защото е най-близо и, защото за украниците нашето черноморие е познато.

В поредицата „Доброволците“ на Момичетата от града и От града разговаряме с Доротея Атанасова - една от много активните доброволки с голямо славянско сърце, сръчни и топли ръце на творец и ум, който разбира, че мотивацията да си доброволец идва първо от семейството. Тя посреща украински бежанци на североизточната ни граница на Дуранкулак и търси начини да помага:

„Аз съм доброволец по принцип. Вече 8-а години правя това. Доброволец съм към Организация на българските скаути. Това е най-голямата младежка организация, в която членуват малки и големи от 3 до 100 г. Няма бивш скаут, всички сме скаути“, разказва Атанасова за това как е решила да се включи като доброволец за украинската бежанска вълна.

„Мотивират ме историите на хората. Специално за това ми доброволчество – бежанците са основно жени и деца и разчитат на нас. На никого не пожелавам да бяга от война. Винаги се поставям на тяхно място, какво бих правила аз. Как бих тръгнала без мъжа и детето ми, който вече е на 19 г., и аз да замина сама с една чанта. Мисля си как бих била щастлива да има някой, който да ми подаде ръка, да ме прегърне, да ми се усмихне, да ми даде чай или кафе, да ми каже две добри думи. Винаги се  поставям на тяхно място“, казва сърцатата дама, без въобще да помисли колко часове е отделила на границата в най-студените дни на март.

„Имаме скаутски клуб, казва се „Ястребите Шабла – Дуранкулак“ и всичко тръгна от сина ми. Той беше на 12 г., когато стана скаут. В нашата организация така се става скаут – или като деца си били скаути, или вече са родители на скаути. Самата идея за това неформално обучение, което правим, на което учим скаутите и ги възпитаваме, ме кара да съм доброволец. Това е толкова близко до мен“, разяснява ми мотивацията си Доротея.

От опита си със скаутските организации тя вижда, че доброволец се става още в семейството:

„Родителите на скаутите и някои деца също се отзоваха в тази кампания на Дуранкулак. Защото всичко тръгва от семейството. Родителите на скаутите, които помогнаха, бяха първите на терен. Кой с помощи, кой прави сандвичи със собствени средства, кой носи чай от вкъщи. Това е истинското доброволчество“, казва Атанасова.

Първите стъпки в района на Дуранкулак са били да изградят сами пункт, който да посреща, макар и с примитивни условия, пристигащите бежанци от Украйна.

„Специално за Дуранкулак в началото започнахме, още преди даже от БЧК да бяха монтирали палатки и фургони и да се знае, че там ще има такъв наплив. Мислихме и обсъдихме какво бихме могли да направим, за да помогнем и постепенно нещата се случиха“, разказва за първите стъпки Доротея. След това обяснява как отговорните лица са монтирали палатките, докато потокът в началото е бил слаб. Спирали само по две-три коли, но постепенно потокът от хора се засилил.

„Дойде един момент, в който се оказа, че минават по 20 автобуса на ден. Това са много хора. Всичко, което правехме в палатката беше от хора за хора – граждани даряват, повечето са частни лица, които изпращат дарения с куриер. Пращаха пакетирани храни, лакомства, играчки. Имаше деца, които са отделили от своите играчки. Беше важно да се знае, че тези неща са отишли на пункта. Имаше майки, които искаха по този начин да научат децата си, че е добре да отделиш от своето за някой, който има повече нужда“, въвежда ме в обстановката доброволката.


Там са организирали сортиране на вещите, които нуждаещите се да потърсят. Има отделни кашони за обувки, за якета, дрехи, играчки. Сега има нужда от пролетни и летни обувки и дрехи, защото децата бързо растат, а сезоните се сменят. Повечето украинци са дошли със зимни дрехи и по една чанта най-необходимото - документи, бельо, вода. Така в палатката на Дуранкулак са направили и мини кът за най-малките  – с книжки за оцветяване, с флумастри за дечицата, докато чакат, да се занимават.

„В първите дни основно правихме сандивичи. Всичко правехме със собствена организация и средства. Давахме дежурства, защото първоначално не достигаха хора. Когато нямаше хора от БЧК, а трябваше някой да се отзове, отивах аз, защото живея най-близко до пункта,  аз съм в село Дуранкулак. Ходили сме и вечер след 20:30 ч. Тогава имаше 6 автобуса. Отидохме веднага. Чак към 23:00 дойдоха от БЧК на границата, донесоха продукти. Това беше в първите дни. Сега организацията е доста по-добра“, смята Доротея.  

Посочва обаче, че все още има по 20 автобуса на ден и потокът не е намалял. Само са се подобрили условията и обслужването към украинските граждани.

„От 4 пункта, вече са 11 при нас, има поставени тоалетни, отвориха втора палатка на долния паркинг на фондация „Адра“.

Доротея Атанасова не спира да работи. Тя е занаятчия и работи от вкъщи. Има много поръчки, които сега забавя, защото смята, че има повече нужда от нея на границата.

„Работя с плъстене и сега съм изостанала в поръчките. За мен да помогна на нуждаещите се беше важно. Не че работата ми не е важна, но някой има нужда повече от ръцете ми на границата“, казва Доротея. Споделя, че няма никакви украински или руски корени и определя себе си като славянка със светлата си кожа, коса и очи и наистина меко славянско излъчване.

„В нашата община има само две настанени украински семейства. На едните купихме печка, на другите носихме храна. Тези, които са настанени в село Граничар, сега доста помагат на хората в селото. Не за пари, а с труд – за градини, за копаене, защото са благодарни. Там цялото село се събра, когато те дойдоха. Беше трети март и кой каквото е имал, е дал – продукти, вещи са им занесли. Хората са благодарни и сега помагат с труд“, сладкодумно разказва доброволката за живота, който някак продължава и за украинските бежанци. Повечето хора отиват към Варна и на юг, вече имат организирано настаняване в хотели или частни домове.

„А украинците идват с много деца. Средно една жена е с три деца, но има и майки с по 7. Правихме работилница за децата в един общински център  като арт терапия. Правихме плъсти, малките нижеха разни неща,  правиха рибки, беше им забавно. Да се откъснат малко от действителността. Като си с децата, не можеш да усетиш какво им е от вътре, но виждаш как се радват на всичко. Пластелин да им дадеш – те се радват“, казва Доротея и обмисля следващите арт прояви, които даряват поне малко красота и спокойствие.