ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

" Доброволците": Доротея Атанасова, която изпревари БЧК на Дуранкулак

" Доброволците": Доротея Атанасова, която изпревари БЧК на Дуранкулак

Доротея Атанасова (втората отляво надясно) с групата доброволци на Дуранкулак
Снимка: Личен архив Доротея Атанасова

Мислим си, че първата вълна от украински бежанци вече е намаляла, но как ви се струват по 20 автобуса на ден? Такава е ситуацията в момента на КПП Дуранкулак, където основно идват хора, бягащи от Одеса. Защото е най-близо и, защото за украниците нашето черноморие е познато.

В поредицата „Доброволците“ на Момичетата от града и От града разговаряме с Доротея Атанасова - една от много активните доброволки с голямо славянско сърце, сръчни и топли ръце на творец и ум, който разбира, че мотивацията да си доброволец идва първо от семейството. Тя посреща украински бежанци на североизточната ни граница на Дуранкулак и търси начини да помага:

„Аз съм доброволец по принцип. Вече 8-а години правя това. Доброволец съм към Организация на българските скаути. Това е най-голямата младежка организация, в която членуват малки и големи от 3 до 100 г. Няма бивш скаут, всички сме скаути“, разказва Атанасова за това как е решила да се включи като доброволец за украинската бежанска вълна.

„Мотивират ме историите на хората. Специално за това ми доброволчество – бежанците са основно жени и деца и разчитат на нас. На никого не пожелавам да бяга от война. Винаги се поставям на тяхно място, какво бих правила аз. Как бих тръгнала без мъжа и детето ми, който вече е на 19 г., и аз да замина сама с една чанта. Мисля си как бих била щастлива да има някой, който да ми подаде ръка, да ме прегърне, да ми се усмихне, да ми даде чай или кафе, да ми каже две добри думи. Винаги се  поставям на тяхно място“, казва сърцатата дама, без въобще да помисли колко часове е отделила на границата в най-студените дни на март.

„Имаме скаутски клуб, казва се „Ястребите Шабла – Дуранкулак“ и всичко тръгна от сина ми. Той беше на 12 г., когато стана скаут. В нашата организация така се става скаут – или като деца си били скаути, или вече са родители на скаути. Самата идея за това неформално обучение, което правим, на което учим скаутите и ги възпитаваме, ме кара да съм доброволец. Това е толкова близко до мен“, разяснява ми мотивацията си Доротея.

От опита си със скаутските организации тя вижда, че доброволец се става още в семейството:

„Родителите на скаутите и някои деца също се отзоваха в тази кампания на Дуранкулак. Защото всичко тръгва от семейството. Родителите на скаутите, които помогнаха, бяха първите на терен. Кой с помощи, кой прави сандвичи със собствени средства, кой носи чай от вкъщи. Това е истинското доброволчество“, казва Атанасова.

Първите стъпки в района на Дуранкулак са били да изградят сами пункт, който да посреща, макар и с примитивни условия, пристигащите бежанци от Украйна.

„Специално за Дуранкулак в началото започнахме, още преди даже от БЧК да бяха монтирали палатки и фургони и да се знае, че там ще има такъв наплив. Мислихме и обсъдихме какво бихме могли да направим, за да помогнем и постепенно нещата се случиха“, разказва за първите стъпки Доротея. След това обяснява как отговорните лица са монтирали палатките, докато потокът в началото е бил слаб. Спирали само по две-три коли, но постепенно потокът от хора се засилил.

„Дойде един момент, в който се оказа, че минават по 20 автобуса на ден. Това са много хора. Всичко, което правехме в палатката беше от хора за хора – граждани даряват, повечето са частни лица, които изпращат дарения с куриер. Пращаха пакетирани храни, лакомства, играчки. Имаше деца, които са отделили от своите играчки. Беше важно да се знае, че тези неща са отишли на пункта. Имаше майки, които искаха по този начин да научат децата си, че е добре да отделиш от своето за някой, който има повече нужда“, въвежда ме в обстановката доброволката.

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...