В Международния ден на жената освен цветя и захаросани поздравления, се повдигат темите и за проблемите на жените в България. А те съвсем не са един и два. След като статистиката показа безкомпромисни разлики в заплащането на мъжете и жените у нас, а почти всяка седмица новините съобщават за убити жени в резултат на домашно насилие, 8 март ще бъде отбелязан с с мащабно шествие, което започва в 19:00 ч. от пилоните на НДК в София. Проявата под надслова "Нито една повече" се организира от колектива на Феминистки мобилизации като акцент тази година е спешното приемане на Закона за защита от домашно насилие.
За актуалните проблеми на жените в България през 2023 г. разговаряме с Десислава Димитрова от Феминистки мобилизации:
Разкажете повече за идеята за протестното шествие, което ще проведете навръх 8 март...
8 март е ден, който празнуваме, но имаме възможност да отбележим постиженията, които са политически, социални, икономически, културни на жените, които са извоювали нашите права на жените, за да можем да гласуваме, да се явяваме на избори, да работим, да учим в университет. Но 8 март също е и ден за активизъм. Тъй като има още доста за извоюване, излизаме с поредица от искания, като основното е за незабавно приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила от домашно насилие. Той беше отхвърлен от БСП, ГЕРБ и "Възраждане" при гласуването в последното Народно събрание.
Тази година надсловът на шествието за 8 март се слива с други кампании на други женски организации. Къде се припознавате с Вашите каузи?
Шествието за 8 март тази година е под надслова "Нито една повече", който използваме на 25 ноември, когато организираме протестите срещу домашното насилие и полово базираното насилие над жени. От началото на годината, което са малко повече от 2 месеца, вече имаме поне 8 убити жени. За миналата година убитите жени са 26 в резултат на полово базирано насилие или домашно насилие. Това е първото искане на протеста ни - спешно да се приеме законът. Отделно имаме и други искания: за спиране на експлоатацията в типично женските професии в сектора на образованието, шиваческата индустрия, в сферата на грижовния труд, както и за намаляване на различията в заплащането на база пол. По официална статистика жените взимат около 14 % по-малко заплата за същия труд, който извършват наравно с колегите си мъже, и това води до икономическа зависимост.
България добро място за живеене на жените ли е?
Не е. Ще си позволя да цитирам Надежда Дерменджиева от Български фонд на жените, която казва: "България е едно гробище за жени". Не само статистиката говори за нарастващ брой на смъртните случаи от насилие над жените. Казваме го и от нашия медиен мониторинг, но официалните данни се разминават с реалността поради огромния брой нерегистрирани случаи. Срещаме се постоянно с всякакъв тип насилие. От училище, на работното място, тормоз в семейството, психологически тормоз и смея да твърдя, че в България няма достатъчно разбиране в обществото, нито от институциите за размерите на проблемите. Жените не получават адекватна грижа, не получават адекватно заплащане, не могат да разчитат на превантивни мерки, защото няма адекватно законодателство, което да работи в тяхна полза. Може да звуча черногледо, но от личен опит, от опита на много жени, които познавам, от опита от жени в семейството ми и мои приятелки и от опита на жени, които ни пишат на страницата всеки ден, заключавам, че България е гробище за жени.
Един ден в годината достатъчно ли е да се говори за проблемите на жените?
Не, разбира се. Затова в нашия колектив постоянно организираме различни информационни кампании за мобилизиране на обществените сили за протести. Когато има събитие, което би могло да привлече и други хора към нашите инициативи, ние се включваме активно.
Смятате ли, че само с протести и говорене ще се постигне търсения ефект?
Само с говорене не става нищо. Затова излизаме на улицата, но и само с това не става. Но е важно да направим първата крачка към изграждане на гражданско общество, което съществува в България, но е още много крехко. Първата крачка е да се говори и да се повдигат дебати и дискусии свободно в общественото пространство за проблемите на жените. Един от най-честите въпроси, които получаваме за шествието за правата на жените по случай 8 март е: „Кажете едно право, което жените в България нямат“?
Ами ето - хората не са достатъчно информирани, вследствие на което не се опитват да отстояват тези много важни битки и да са с нас на площада и да изискват от институциите, от властта и политиците да водят политики, които са в полза на всички хора. Не само на жените. На всеки българин.
Какви са най-големите успехи през последните години на феминисткото движение у нас?
Все още това не е постигнат успех, но много се гордеем с придвижването на Закона за защита от домашното насилие, който много дълго време беше изготвян с граждански квоти и със съдействието на фондация „Будителките“, подкрепяни от „Момичетата от града“, с поредица от изслушвания от неправителствения сектор. За съжаление този Законопроект беше осакатен и отсечен на 27 януари тази година. Ние вярваме, че действията в тази посока са много, защото това беше един много добър законопроект. Такова нещо в България не е съществувало досега. Той не беше приет, защото някои политически формации използваха пропаганда срещу ЛГТБИ+ хората. Вярваме и ще изискваме той да се приеме от следващото Народно събрание.
Продължава на следващата страница...
Може ли Законът за защита от домашно насилие да бъде приет, без България да е приела Истанбулската конвенция, която също разглежда тези теми за насилието над жените и децата и за защита от дискриминация по полов признак?
Възможно е, разбира се Законът да се приеме без Истанбулската конвенция. Наскоро имаше дебат в Европейския парламент, в който се изяви много негативно мнение, че България наред с други страни от Балканите още не е приела Истанбулската конвенция и като цяло имаше доста голям натиск, че това трябва да се направи възможно най-скоро. Проблемът с домашното и полово базирано насилие не е само тук - в България.
А как смятате, Законът за защита от домашно насилие може ли да бъде приет, без да бъде разбран от мъжете, които са преобладаващата част от политическата класа в България?
За съжаление, не е възможно. Мъжете са по-голямата част от депутатите днес. Без тяхно участие много трудно ще се приеме Законът за домашното насилие. Всички сме наясно, че женското представителство в политиката е изключително ниско, макар да сме подписали конвенции, в които пише, че представителството трябва да е много по-високо. В предишното 48 НС жените бяха едва ¼ от общия брой на депутатите. Това е парадоксално, тъй като жените са по-големият дял от гласоподователите. Жените не са представени достатъчно и в кандидат- депутатските листи. Както виждаме, и на предстоящите избори жените няма да са по-представени. Според мои лични наблюдения дори в т.нар. партии на промяната има по-ниско представителство на жени, отколкото на предишните избори.
Има ли мъже във Вашите структури?
Да, в нашите редици има мъже, които са много важна част от колектива ни. Ние сме изцяло доброволчески екип и имаме няколко мъже, които са от ядрото на колектива и една от главните движещи сили, защото вярваме в равните права между половете.
