На 20 февруари 2023 г., Върховният касационен съд взе решението да отнеме правото на промяна на половия маркер в документите на транс и интерсекс хората в България.
По темата разговаряме с Деница Любенова, председател и директор правна програма на ЛГБТ организация "Действие".
Деница е адвокат и защитник на човешки права. Завършила е "Право" в УНСС и е специализирала Международно публично право в Университета в Утрехт, Холандия. Тя има дългогодишен опит и доказана експертиза по дела на ЛГБТИ хора за признаване на брак, сключен в чужбина, признаване на актове за раждане на деца на еднополови двойки, родени в чужбина, дела за смяна на граждански пол и други дела за защита правата на ЛГБТИ хората. Деница води поредица от дела пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на Европейския съюз. Най-скорошното дело, което Деница води съвместно с Действие касае издаване на български акт за раждане и гражданство на дете, родено в еднополово семейство, което се гледа от най-висока инстанция - Голям състав на Съда на ЕС (С-490/20).
Как определяш това решение на ВКС?
Тълкувателното решение по т.д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС от 20.02.2023 г. е дъно на юридическата мисъл. То е опит да се ограничи правото на транс хората до бърз достъп до ЕСПЧ, опит е да се подкопава отново и отново достойнството на тази група от хора. То е опит да бъдат поставени транс хората в България в продължение на неразумен и продължителен период в затруднено положение, в което те вероятно ще изпитват чувства на „беззащитност, унижение и безпокойство.“
Което и да е от гореизброените, нито едно от тях не може да бъде възприето за хуманно, зачитащо човешкото достойнство и зачитащо правата на човека, гарантирани от редица международни актове, в това число КЗПЧОС, ХОПЕС и други.
Какво означава това решение и кои хора засяга?
С тълкувателното решение от 20.02.2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС еднозначно и недвусмислено по тълкувателен път извлича обща, автоматична и еднаква за всички, независимо от конкретните особености, забрана за правна промяна на пола на транссексуалните лица, каквато в действителност не съществува в обективното материално право, действащо в Република България. Такова е и особеното мнение на 21 съдии.
На какво се основава решението и какво означава то?
Тълкувателното решение по т.д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС от 20.02.2023 г. приема забрана за правна промяна на пола при всички транссексуални лица;
Забраната се обосновава с установени „морални и/или религиозни норми и принципи“;
Съобразно мотивите на тълкователното решение: „По аргумент от систематиката в конституционната разпоредба никой международен договор, който има действие на територията на Република България, не може да се наложи над Основния закон (КРБ) така както се налага и замества националните закони и подзаконови нормативни актове, които му противоречат.“
Това означава, че Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не се налага над биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията ни. Тоест, че исковете на транс лица трябва да бъдат разгледани по същество от три инстанции, но в крайна сметка задължително да се отхвърлят като неоснователни.
Каква е била процедурата за юридическа промяна на пола преди това решение?
В българското законодателство съществува опция за промяна на гражданския пол на едно лице и съответно имената. Същите се определят от Закона за гражданската регистрация, Закона за българските лични документи, Правилника за издаване на български лични документи и Закона за защита от дискриминация.
Тази възможност не се погасява с това безумно решение.
Смяната на гражданския пол започва по молба на заинтересованото лице (транс или интерсекс човек) до районния съд по неговия постоянен адрес. Съществува изрична забрана за смяна на гражданския пол по административен ред. Поради липса на установена процедура за смяна на пола обаче документите, които всеки един съд изисква от лицето, търсещо да смени своя граждански пол, както и обхватът на решението на съда са различни и всеки съдебен състав ги преценява отделно. Това съответно води по противоречива съдебна практика.
Различните съдебни състави търсят да установят различни неща. Някои съдебни състави приемат за безспорно установено, че конкретното транс лице не страда от психично разстройство, но се намира в транссексуално състояниe – разстройство на половия идентитет, което състояние е необратимо и без подходящи медико-социални и правни намеси е източник на сериозен дистрес за лицето.
Съдилищата търсят да установят съзнание за принадлежност към противоположния пол, дали и от колко години лицето живее като лице от противоположния пол, кое е неофициалното име, с което се представя в обществото, дали и от кога провежда хормонална терапия. Всичко това се изследва от страна на Съда, за да се установи сериозността на желанието на лицето да осъществи исканата промяна и за удостоверяване на абсолютна осъзнатост на собствените намерения на лицето за бъдеща реализация като човек от другия пол. В тези случаи съдебното дирене протича при облекчен режим а именно, съдът изисква единствено съдебно-медицинска експертиза от вещо лице психиатър-сексолог и бихме могли да кажем, че мотивите на решението на тези съдебни състави се базират главно на правото на самоопределение на транс лицето и на непоколебимостта му да смени своя пол.
Колко процедури се стартират годишно за юридическа промяна на пола?
Продължаваме напред и търсим начини това тълкувателно решение да бъде неутрализирано. Има начини.
Вчера беше организиран протест против това решение? Какво развитие очаквате по въпроса?
