Общество

Дали само ваксина е достатъчна, за да върне на света чувството за нормалност?

Психичните заболявания ще бъдат "следващата вълна" на пандемията COVID-19

Сигурна и ефикасна ваксина ще е единственото средство, което би позволило да се върне в света чувството за нормалност. Това заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и изрази надежда това да стане преди края на годината. Според него една такава ваксина би спасила "милиони човешки животи и ще спести милиарди долари".  Но дали ваксината е наистина единственото спасение? И докато светът е в трескаво изобретяване на панацея за физическото спасение на болните, дали ще може да спаси и душите ни? 

Пандемията ще коства живота на хиляди, но освен това социалната изолация ще доведе до редица проблеми с психичното ни здраве, тъй като сме изправени пред неясни перспективи. Непрекъснато си задаваме въпроса колко дълго ще ни се наложи да живеем със сегашните ограничения, колко лошо ще ни атакува настъпващата икономическа криза и дали ще успеем скоро да си върнем живота, който сме имали само преди няколко седмици.

Сандро Галея, декан на катедрата за обществено здраве в Бостънския университет, смята, че изолацията, както и несигурността колко дълго ще продължи тя и как точно  ще се развие пандемията в както в страната в която живеем, така и по света, могат да допринесат за повишена тревожност.

"Ние, хората, в крайна сметка сме социални същества и се нуждаем от взаимодействие - физическо и социално - с другите".

Галеа, който в момента проучва влиянието на карантината през 2004 г. в Торонто, когато епидемията се разпространява невероятно бързо и мерките там са затегнати, казва, че изолацията може да допринесе за редица психични разстройства като тревожност и депресия, но също така може да подтикне до значително по-голяма консумация на наркотици и алкохол, и дори до посттравматично стресово разстройство.

Базирайки се на предишен опит, специалистите очакват и след това бедствие проблемите с психичното здраве да се задълбочават. Райън Филипс, бивш професионален хокеист, живеещ във Ванкувър, казва, че въздействията върху собственото му психично здраве преди години са били сериозни: "Цялата ми рутина беше пожертвана заради режима на изолация", казва той. "Сега е същото с COVID-19, който "си играе" с разсъдъка на милиони хора по целия свят." За Филипс изолацията се оказва фатална, защото отключва биополярно разстройство, с което професионалният спортист се бори вече шест години. 

И още ... 


Според специалистите маргинализираните хора са изложени на по-голям риск да не успеят да се преборят с настоящото статукво, но и свързаните с пандемията фактори, които допълнително създават стрес -  намаляването на възнаграждението, окончателната загуба на работата и грижите за деца и родители в риск, излагат все повече хора на риск за психичното здраве.

Затова е важно да дестигматизираме психичните заболявания, да се опитваме да поддържаме близките си, които не се чувстват конфортно в тази ситуация и да не забравяме, че да спазваме физическа дистанция е съвсем различно от социалното дистанциране. Ежедневните разговори с роднини и приятели чрез социални мрежи и по телефона, ангажираността с каузи или работни задачи по някакъв начин ни държат на повърхността. 

И все пак, всички трябва да мислим с перспектива. Хаосът вкъщи е голям - тонове пране, разхвърлени играчки, постоянно готвене, защото по време на стрес се яде много. Видео уроци за децата, надвикване докато родителите говорят по телефона служебно, борба за дистанционното. Но всичко ще отмине. А на живота у дома трябва да се гледа и от друга страна - именно днес и сега имаме реалния шанс да успеем да изкараме повече време с близките си, да се отдадем на любими занимания или да открием нови хобита. Защото утре всичко това ще е минало и ще се наложи да се стегнем и да продължим. 

 

The Mean World Syndrom, или как да не полудееш от глупост