„Нощ на литературата“ – то имало и такава! Освен нощта на музеите, на учените, на пазаруването и какво ли още не… дано някой ден няма и специална нощ на спането.
И така, нощта на литературата е на 15-ти май в цяла Европа, а тази година за първи път и в България. Без да са широко огласени, на няколко места в София имаше литературни четения, които обиколихме тази вечер. Във Френския институт трябваше да четат „Малкият Никола“ – странен избор за вечерно четене, това е книга за малки деца, макар че е наистина смешна или поне аз така съм я запомнила от детството си. Ние обаче не видяхме никой да чете, а в залата имаше около пет човека, така че отидохме в Чешкия център, където Ицко Финци четеше „Животът е другаде“ на Милан Кундера. Четенето от актьор е приятно и изразително, само че самата книга е доста тежка и разбъркана като сюжет и да се започне от първата страница определено не е добър избор. Послушахме малко от подробното и леко неясно начало на историята (повече за книгата тук) и продължихме към Унгарския институт. Тук вече беше приятно, забавно и с кратки текстове, които могат да се изслушат от край до край, затова и залата беше пълна, даже с хора по стълбите. Оставих си за накрая Полския институт, защото там беше четенето на две любими мои книги – „Бегуни“ на Олга Токарчук и „По пътя за Бабадаг“ на Анджей Сташук. Исках да имам най-много време за тях и бях късметлийка. Четеше актрисата Маргарита Хлебарова, която си беше отбелязала любимите места в книжките, ставаше, разхождаше се към нас с книга в ръка, смееше се и ни направи съпричастни по всякакъв начин. Мъжът ми и синът ми веднага поискаха да им дам книгите вкъщи и да ги прочетат.
В крайна сметка приятно събитие. Истина е, че нощем сетивата ни са отворени към света по особен начин и това е времето, в което можем да четем часове наред, което няма как да направим денем. Неведнъж ми се е случвало да осъмна с книга в ръка, защото просто не мога да я оставя, без да видя края. Така че - да, нощта е времето на литературата и всяка вечер с хубава книжка е празник. Дано ги имаме повече…
