Общество

Българката ражда най-ранo в целия ЕС

Статистиката се запазва за поредна година

Българката ражда най-ранo в целия ЕС

Снимка: Daniel Reche/Pexels

За поредна година българските жени са в дъното на класацията на ЕС по възраст, в която раждат първото си дете. Това стана ясно от данни на Евростат за 2019 г., обявени тази седмица. Средната възраст на жените с първо дете е 26 години и 3 месеца – най-ниската възраст в целия съюз. А на румънките – 26.9, докато първо дете на най-голяма възраст имат дамите в Италия – 31,3 години и Испания и Люксембург с 31,1.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Eurostat (@eu_eurostat)

Картата на Евростат изглеждаше по същия начин и през 2019 г., когато статистическа служба към Европейската комисия оповести данните си за 2017. Тя споделя своята статистика на всеки две години. Тогава България отново беше с най-млади родилки – 26,1 години, а за Румъния – 26.5. Италия отново беше първенец с 31,1 години, а на второ и трето място пак бяха Испания (30,9) и Люксембург (30,8).

Тенденцията жените да раждат по-късно се запазва в цяла Европа, но в България някои области имат особено ниска средна възраст. По данни на Националния статистически институт за 2019 г. средната възраст при раждане на първо дете в селските райони на Сливен е 20 години и 8 месеца. В Югоизточния регион възрастта като цяло е ниска – за Ямбол е 22,2, а за Стара Загора – 22,7.

Какво всъщност означават тези данни, прочетете на следващата страница...


Всички тези цифри означават, че хиляди българки остават без образование и професионална реализация за сметка на ранното задомяване и раждане на деца, когато те самите току-що са приключили тийнейджърските си години. В това не би имало проблем, ако решението е взето съзнателно от жената, а не под натиска на мъжа, родителите или общността. Особено чести са и случаите, в които забременяването е нежелано и е в резултат на секс без предпазни средства или напълно липсваща сексуална култура. Абортът обаче все още е тема табу у нас, особено за семейства с по-архаични ценности. Не са редки и ситуациите, в които децата се раждат с идеята да станат основен източник на доходи в своето домакинство чрез социалните помощи, което то ще получава.

Същевременно в държави с по-висока възраст на раждане се наблюдава стремеж при жените първо да получат висше образование, да започнат работа и да натрупат достатъчно професионален опит и финанси, с които да подсигурят пълноценното отглеждане на новороденото. Искат да се реализират като пълноценна личност, а после като майка и съпруга. Но за България и Румъния нещата не стоят съвсем така – Евростат отчита най-високия дял на тийнейджърки с деца в Европейския съюз именно у нас и в съседна Румъния. Данните разкриват още стотици случаи на момичета във възрастовата група 10 – 14, които зачеват.

Още по-притеснителни бяха данните на Евростат за 2015 г., оповестени през 2017 г. Тогава стана ясно, че близо 1000 раждания у нас през 2015 г. са на момичета на възраст между 10 и 14 години.

„Данните показват, че има нещо изключително нередно в общество, което има толкова много родилки тази възраст“, коментира тогава Ирен Донадио, говорител на Международната федерация за планирано родителство (IPFF), пред Euronews.

„Трябва да се чудите колко много се оценява гласът на жената в тази страна. Колко реален избор за сексуална и репродуктивна независимост имат момичетата, включително по отношение на прекратяване на бременността? В някои случаи на практика говорим за деца, така че очевидно има и провал в защитата на децата.“

През годините статистиката показва частично повишаване на общата възраст на родилките у нас, но то е толкова символично, че вероятно ще отнеме поколения, докато момичетата във всяка част на страната се почувстват защитени, независими и в контрол над собствените си тела.

 

Докога жените ще трябва да избират между кариерата и семейството?