И добре, че пушат само джойнт, че иначе трябваше ги мислим повече тези деца. Пък тревата си е само трева, нали? Какво толкова?
В последните години темата с дрогата се обсъжда все по-малко. Точно това оставя усещането в обществото, че проблемът е или до голяма степен решен, или вече не е наличен, или пък... не е кой знае какъв проблем. А всъщност може би просто е бил потулен преди случая с Милен Цветков и Кристиан Николов на Великден и сега отново темата възбуди народа. Има ли реален казус и ако да, кой подкрепя разпространението на дрога в страната ни, след като производството и пласирането са забранени със закон у нас?
Потърсихме експертното мнение по темата на Тихомир Безлов, който работи по въпросите с престъпността в България. Оказва се, че проблем в действителност има. Той не е толкова голям, но не е и особено малък. България е в средата на таблицата по употреба на наркотици в Европа, тоест не сме рекордни потребители, но и потреблението ни не е съвсем малко. Ако се върнем по-назад във времето, някъде в края на 90-те и началото на новия век, голямата тема в България бе хероинът. Казусът с него бе толкова голям, поради това, че страната ни се падаше "на пътя" на субстанцията от Азия към Западна Европа. Според Тихомир Безлов по това време е имало хероинови епидемии, а също така и много смъртни случаи: "Имаше цели квартали със зависими деца и младежи.
Хората виждаха много осакатени и хора в тежко състояние.
"Имаше престрелки, наръгани хора, убити хора. Имаше серия от "нарковойни". По време на отразяването на проблема в обществото, децата научиха точно какво е хероин, какви са рисковете от него, донякъде с мерки на правителствата. Бе взето решение държавата да плаща метадона и така последиците бяха, че тази хероинова вълна спадна и на практика старите криминални структури в големите градове започнаха да се разпадат, защото нямаха постоянни източници на доходи. След 2008 – 2009 г., когато тези криминални структури изчезнаха и многобройните хероинозависими започнаха да се "стопяват", като престанаха да пристрастяват младите хора, постепенно темата отпадна.
Следващият период бе с доста раздробено разпространение на марихуана и в по-малка степен на амфетамин и кокаин. И поради свикването с тези нива на употреба темата не беше толкова актуална и продължава да не е. След случая с Милен Цветков преди дни, в рамките на 2 – 3 месеца темата отново ще бъде забравена".
По думите на експерта Тихомир Безлов винаги е имало някакви нива на наркозависими, дори и преди 90-та година. Въпросът е какъв процент от населението е активно потребяващ. През последните 10 години употребата на марихуана расте с уверени темпове, но от 2 – 3 години насам се наблюдава т.нар. плато, тоест броят на употребяващите сред младите не нараства. Това, което се вижда от изследванията, е, че има пик на употреба в горните класове от гимназията и първите студентски години, а след това потреблението рязко спада: "Има много интерпретации кое и как трябва да бъде по отношение на тревата. Те вървят от тотално либерализиране до крайни форми на преследване. Западните страни минаха през различни периоди. В момента е периодът на либерализацията. Спори се какви са щетите. Привържениците на либералния подход казват, че 60% от депутатите в парламента във Великобритания са употребявали някога, а също и 70% от консерваторите".
Отглеждането на канабис на територията на Република България е забранено, пласирането също. Но защо тогава в обществото остава усещането, че все пак някой подкрепя този вид мрежи и спомага за разпространението им и защо всеки един човек смята, че в рамките на 5 минути безпрепятствено може да си закупи дрога?
Отговорът е прост. "Действително част от криминалните мрежи за разпространение се знаят от полицейските структури, а някои умишлено се прикриват. Но самият модел на наркоразпространение е доста адаптивен и в много отношения е силно раздробен. В страните има различни опити за ограничаване на разпространението. Политиката с полицейски методи е неуспешна и тези кризи не се решават по този начин.
Трябва да имаме адекватна превантивна система, тоест децата да знаят какви са рисковете и съответно нашите аргументи да не звучат иронично, за да не се подминават.
Проблемът няма да се реши само със създаването на нови закони или пък организации. Струва ми се, че в последните години възникна някакъв капацитет относно противодействието на новите гъвкави форми на разпространение. Като цяло България не бе засегната от опасни вълни като фентанила, както в Западна Европа и САЩ. Поради по-ниските доходи на населението, кокаинът също е по-малко употребяван, заради цената му" , обяснява Тихомир Безлов.
Притеснителното в случая обаче е, че официална статистика за броя на наркозависимите в България няма как да има, освен ако те не са потърсили съответната помощ и лечение. Все пак се прави опит да се изчисли процентът на потребяващите, като те се делят на различни групи – инцидентно, редовно и интензивно потребяващи, а Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) публикува на всеки 2 години такива данни, в които страната ни също участва.
Къде бъркаме ние като родители? Никоя майка не желае детето й да употребява подобни субстанции и следователно и не го учи на това. Казва му колко е опасно, до какво води и какви са последствията от него. Обяснява го преди всеки купон или самостоятелно пътуване с приятели. Доста често обаче полза от това няма и децата ни се поддават на "изкушението", защото "от един път нищо няма да стане". Според Тихомир Безлов един от проблемите на нас, родителите, е, че
Не сме добре ориентирани и поради тази причина често или надценяваме, или подценяваме риска.
Част от проблема също е, че често не преценяваме добре децата си и имаме неефективна комуникация с тях. Те от своя страна избягват да споделят това, което ги тревожи, и по този начин се заформя един затворен кръг: "В случая дори не става въпрос за класическите наркотици, често проблемите са свързани и с алкохол, и с поведение, свързано с насилие.
Слепите петна в отношенията между родители и деца са много.
Интернетът работи както позитивно, така и негативно, защото част от криминалните мрежи използват новите апликации за телефони, за да си осигуряват безопасно психоактивни вещества. Притискайки децата, можем да постигнем точно обратния ефект. От друга страна, омаловажавайки темата, можем да ги "насочим" към тежка употреба, която води до много последици за здравето им. Златното правило е да има умерени диапазони на третиране. Трябва да умеем, без да отиваме в крайности, да оценяваме риска и да го управляваме".
