Има хора, които могат да се намесят светкавично, когато някой пострада, и с това дори да спасят живот. Има и такива, които ще реагират с паника, истерия и страх. Вие от кои искате да бъдете? Да, аз също, затова посетих клуба FirstAidbg, където постоянно организират курсове и обучения по първа помощ. Когато става дума за бебета и деца, въпросът е още по-наложителен, защото всички искаме да се чувстваме спокойни при евентуален инцидент с най-любимите ни същества. Поговорих с Марияна Манушева и ето какво научих от нея.
Каква е разликата при отдаване на спешна помощ при бебе, дете и възрастен?
От гледна точка на първата помощ разделяме индивидите на: бебе (до около годинка, зависи дали може да стои право, стабилно на краката си), дете до 8-годишна възраст (тоест до началото на пубертета го броим за дете), възрастен човек. Като кажем "възрастен", нямаме предвид баба и дядо, а индивид, който не е на видима възраст под 8 години.
Какви са спецификите при най-малката категория, при бебетата?
При бебетата най-същественото нещо е, че главата им е малко по-тежка, отколкото могат да носят вратните им мускули, поради което всички техники за оказване на първа помощ са съобразени с това главата да бъде подпряна. Това би могло да бъде най-голямата вреда при оказване на първа помощ - главата да тежи на собствената си тежест и съответно по време на самата манипулация бебето да се увреди заради това.
Има ли нещо като 3 задължителни неща, които да запаметим, да си напишем на видно място в дома и да сме спокойни, че нещо знаем?
Най-същественото нещо в първата помощ са практическите умения. Тоест не е толкова важно човек да знае неща, важното е да умее неща. Между двете има голяма разлика. Българите имат една много хубава поговорка, че кучето не става месар с гледане. За съжаление, поради липсата на време и поради културата, която сме си създали в последните години особено, хората масово разчитат на четене, и то в Интернет, или на гледане на видео - още по-мързеливият начин.
Най-същественото нещо в първата помощ са практическите умения.
За съжаление, това крие рискове, защото, особено на български език, има много малко съвременна информация. Съответно има голяма опасност човек да попадне на неща, които не са базирани на наука. Не са базирани на проучвания, а само на предания или например "моята съседка така ми каза, пък на нея един познат..." - това е много опасно, защото наистина има много съвременни проучвания в момента, на базата на които се издават насоките за помощ. Важно е хората да се съобразяват с тях, ако искат наистина да спазват правила, които са научно обосновани, а не са измислица.
Тези проучвания са базирани на големи групи хора, които са проверявали тези техники, и това е статистика. Същественото е човек да знае как да реагира в животозастрашаващите ситуации. Такива, при които бебенцето или детето може да загине в рамките на няколко минути, ако никой не направи нищо.
Какви животозастрашаващи ситуации?
На първо място, независимо от това какво прави детето или възрастният, едно от основните неща, които може да се случат, е внезапното спиране на сърцето. Представете си, че сърцето е една машина, която работи и понякога по непредвидими фактори може да спре без никаква видима причина от типа на инцидент или болест. Това е състояние, което при определени обстоятелства е напълно обратимо.
Ако има човек, който се намеси на момента и с прости умения поддържа живота, поддържа състоянието на детето, докато дойде линейката, то има голям шанс да бъде спасено. Ако обаче никой не направи нищо, след третата минута без кислород в мозъка започват да настъпват трайни увреждания. Когато линейката дойде на петата, осмата, десетата минута, шансовете за оцеляване са вече под 50%.
Вие прилагали ли сте на практика наученото и това, което преподавате?
Разбира се. И в личния ми живот се е случвало да оказвам първа помощ, и като част от спасителен екип, доброволен, в който на младини съм била член за оказване на първа помощ при масови мероприятия, концерти, спортни събития и т.н. Където има много хора, по правило трябва да има такъв екип, който да оказва първа помощ в случай на нужда.
Какви са страховете на родителите, които срещате по време на обученията?
Най-често родителите се притесняват какво да направят, в случай че бебето се задави. Това е едно от най-големите притеснения. Също така какво да правят, ако се захласне - дълъг рев, който води до това да блокира дишането заради напрягането на мускулите, има и психологически елемент. Като цяло специално захласването не е състояние, което може да причини смърт, защото така да се каже мозъкът няма да се изключи и да остави детето от инат да не диша.
Заради това, че не поема въздух известно време, детето може да
изпадне в безсъзнание за части от секундата, минута, вследствие на което, разбира се, мозъкът ще рестартира процеса на дишане. В момента, в който детето изпадне в безсъзнание, би трябвало да започне да диша отново. Така че това не е някакъв проблем. За съвет към родителите - могат да му духнат в лицето, това отвлича вниманието и рестартира детенцето доста често, но има деца, които са виртуози, така да се каже. Не може да се спре процесът, ако самото дете не спре. Важното е търпение, спокойствие - захласването се надраства с възрастта. Общо взето до 5-6 годишна възраст максимум нервната система укрепва и детето вече се справя с такива ситуации, без да изпада във физиологични състояния.
А задавянето?
Има си специфична техника, на която обучаваме родителите. Там също съществено е при бебенцата да се спазва тази техника и да не се действа импулсивно. Много родители импулсивно обръщат детето с главата надолу. Когато главата остане неподкрепена, вратните мускули не са достатъчно силни и е възможно да се получат прекъсвания на нерви. Просто да се скъсат поради тежестта на главата, което вече може да доведе до доста по-сериозни увреждания на самото детенце, които после може да му останат за цял живот. Има случаи на смърт поради тази причина.
Същественото е не толкова да знаем, а да сме го правили, да сме го тренирали.
След курса при вас овладява ли се колко точно силни трябва да бъдат тези удари? Гледах ваши видеа, имам чувството, че не бих се осмелила да ударя дете така силно.
Трябва да се има предвид, че тази техника се изпълнява, когато детето изобщо не може да си поеме въздух. От този момент нататък се броят трите минути. Това е животоспасяваща техника, тя естествено, крие рискове, но ако не се изпълнява, то не диша. Нищо по-лошо от това не може да му се случи. Ние разполагаме със специални манекени за обучение, на които хората тренират тези неща. За да могат точно да усвоят умението - колко силно трябва, къде точно трябва да се удари, как точно да се държи детенцето, за да бъде в безопасна позиция. Затова казвам, че същественото е не толкова да знаем, а да сме го правили, да сме го тренирали.
Тръгват ли си по-спокойни родителите от курса?
Определено си тръгват по-спокойни. Имаме понякога доста притеснени родители на курсове, имаме родители, на които са се случвали инциденти или които са били свидетели на такива. Идват много обезпокоени, задават много въпроси, виждаме ги как си съчиняват сценарии от типа на "Ами ако това се случи? Ако и това се случи междувременно?", но когато си тръгват, са по-спокойни. Най-вече защото първата помощ се разработва от медици, от група медицински лица, но те разработват мерките така, че да бъдат изпълнявани от непрофесионалисти. Не че един лекар в полева среда не би направил същото.
Тези неща се мислят, за да бъдат лесни за изпълнение, и се дават под формата на алгоритъм. Ако детето не диша - едно, две, три. Хората лесно усвояват това. След като има тренинга, в една критична ситуация, колкото и странно да звучи всъщност, човек не мисли, а действа като робот. Това много помага, за да изпълни правилно техниката, без да се напряга емоционално и без това да му създава страх, притеснение.
След като има тренинга, в една критична ситуация, колкото и странно да звучи всъщност, човек не мисли, а действа като робот.
Сега е лято, какво трябва да има всяка майка в аптечката за бърза помощ?
Зависи за какво се използва аптечката за бърза помощ. Човек има една аптечка вкъщи, друга - в туристическата си раница, ако се занимава с по-екстремни спортове, има трети вид аптечка, има и на работното място. За там си има законодателни изисквания какво трябва да съдържа аптечката, за моторни превозни средства - също. Така че най-важното е човек да съобрази за какво ще я използва, колко души ще обслужва тази аптечка и т.н.
Много често в началото на курса, когато обясняваме как се прави такава и такава превръзка или как се подхожда към пострадал, майките на малки деца разбират, че не са подготвени. Ако има кръв, е задължително да има предпазни ръкавици, за да не влиза директно в контакт, независимо колко е познат човекът, на когото се оказва помощ. Към края на курса всеки е осъзнал, че както носи портмоне с документите си, така е желателно да има и най-важните неща. Една малка аптечка би трябвало да съдържа предпазните средства, тоест чифт ръкавици, маска за обдишване, така че в случай на инцидент човек да може, когато оказва бърза помощ, да е защитен. Оттам нататък вече може да има материали, с които да направи животоспасяваща превръзка, за да не се получава твърде голяма кръвозагуба. При някои инциденти това може да коства живота на пострадалия. Най-същественото е да може да работи с нещата, които са в аптечката.
Кои медикаменти са важни?
Относно медикаментите най-добрият вариант е родителите да се консултират с педиатъра на кокретното детенце. Примерно, когато се тръгва на море, какво да се вземе за стомашно-чревно разстройство, което може да доведе до обезводняване, също противоалергично, за ужилване, такъв тип неща. Базовите аптечки са най-различи модели и ние предлагаме конкретно аптечка, предназначена за родители. Тя съдържа най-съществените неща, ако детенцето падне и си охлузи коляното в парка например, да не тичаме до вкъщи специално за да направим обработка на раната. Да може да се вземат мерки на място и да продължи разходката или играта на детенцето.
