Общество

5 истории за възраждането на живота в Австралия

Пожарите унищожиха големи части от флората и фауната

5 истории за възраждането на живота в Австралия

Снимки: The Guardian

Миналогодишните пожари в Австралия сякаш останаха забравени, когато се появи коронавирусът. Днес австралийската природа показва първи признаци на живот. Пейзажът там сега се състои от потискаща липса на птичи песни до първите зелени клонки, които тепърва ще съживяват горите. За всичко разказват читатели на The Guardian. Прочетете техните истории!

„Оглушителната тишина остави дълбоки впечатления у мен“

„Отидох с колата до язовир Талоуа, след като чух, че и там е имало пожар. Думата „лошо“ дори не е достатъчна, за да опише колко трагично е опустошението. Разтопени пътни знаци, разцепени скали и скелети... Всичко това е свидетелство за един земен ад. Но скоростта и силата, с която пристъпва новият живот, е спираща дъха. Начинът, по който се подаваха младите зелени клонки, ми напомняха за раждането на дете. Навсякъде имаше такива клонки. Растат много бързо. Най-дълбокото впечатление, което остана у мен обаче, беше плътната тишина. Обикновено един австралийски храст е царство на шума и веселието. Но този път чувах само бълбукането на водата и звука, който издаваше едно причудливо насекомо. Не видях бозайници.“

Преживейте още...


„Трагично и завладяващо красиво“

„В края на февруари отидохме да лагеруваме на нашето специално място край езерото Конжола. Беше шокиращо. Обърках се в преценката си спрямо разрухата. Гледката към всички мъртви дървета беше покъртителна, но и завладяващо красива. Никога няма да забравя и миризмата – беше като тази от изгоряла филия. Ужасна беше. Имаше и признаци на живот около езерото. Ниската растителност вече избуяваше, а повечето от дърветата сякаш бяха разрошени. Все едно са в пижами и зелените фиданки избиват нагоре-надолу по повърхността на техните тела.“

Преживейте още...


„Зеленината се подаваше отвсякъде!“

„Снимката направих пет седмици, след като пожарите, принудили стотици обитатели да напуснат, избухнаха на 9 септември. Останах удивен от това как само няколко седмици и проливен дъжд могат да донесат след себе си свежа зеленина. Тя се появяваше отвсякъде. Беше разпръсната навсякъде из опожарената растителност. Пожелах да заснема точно този кадър, за да ви покажа внушителната сила, с която природата възвръща предишния си облик толкова кратко след бедствие. По времето на заснемане на кадъра нямаше почти никакви шумове в опожарените местности, в които песента на птиците винаги може да бъде чута.“ 

Преживейте още...


„Нито дори мравка или паяк“

„С добър приятел решихме да отидем за ден до Сините планини. Малки знаци на живот се подаваха отвсякъде: фиданки върху овъглени дървета, дебел почвен слой в деретата и високи треви, стигащи до коленете на места, където дори и без пожари виреенето е трудно за растителността. Не видяхме животни или насекоми. Нито дори мравка или паяк. Чухме само звуците на някои птици в близост до водоемите и видяхме отпечатъци от стъпките на животни, примесени с дебел слой гниещи растения. Пожарите са направили така, че да можем да погледнем много далеч, към места, които иначе остават скрити зад зеленината на храстите. Беше много тихо. Разходката направи чудеса за менталното ни здраве. Почти забравихме колко тежка е 2020-а година.“

Преживейте още...


„Двете малки орехчета бяха прекрасна гледка!“

„За малко да стъпя върху тези бебета орехчета, които открих в изпърлен участък от градина, която започвах да почиствам. Най-вероятно са се излюпили, когато бушуваха пожарите в Къдли крийк, Аделаида хилс, миналия декември. Да ги видя, беше най-радостната гледка от онзи момент насам. За щастие ги съзрях навреме. Явно заедно със семействата си са оцелели в този ад и сега хвърчат наоколо, възстановявайки се в градината. Като мишки с крила са – дребни, бдителни и винаги в движение. Храня ги, заедно с други птици, откакто приключиха пожарите. Удоволствие и чест е да гледаш как тези малки птички оцеляват и порастват.“

 

А ето и 6 истории от Сребреница, към които сме съпричастни