ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 истории за възраждането на живота в Австралия

5 истории за възраждането на живота в Австралия

Снимки: The Guardian

Миналогодишните пожари в Австралия сякаш останаха забравени, когато се появи коронавирусът. Днес австралийската природа показва първи признаци на живот. Пейзажът там сега се състои от потискаща липса на птичи песни до първите зелени клонки, които тепърва ще съживяват горите. За всичко разказват читатели на The Guardian. Прочетете техните истории!

„Оглушителната тишина остави дълбоки впечатления у мен“

„Отидох с колата до язовир Талоуа, след като чух, че и там е имало пожар. Думата „лошо“ дори не е достатъчна, за да опише колко трагично е опустошението. Разтопени пътни знаци, разцепени скали и скелети... Всичко това е свидетелство за един земен ад. Но скоростта и силата, с която пристъпва новият живот, е спираща дъха. Начинът, по който се подаваха младите зелени клонки, ми напомняха за раждането на дете. Навсякъде имаше такива клонки. Растат много бързо. Най-дълбокото впечатление, което остана у мен обаче, беше плътната тишина. Обикновено един австралийски храст е царство на шума и веселието. Но този път чувах само бълбукането на водата и звука, който издаваше едно причудливо насекомо. Не видях бозайници.“

Преживейте още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...