Общество

4 форми на домашно насилие, за които не знаем, че са насилие

Никой не е застрахован. На подобни „дискретни” форми на домашно насилие стават жертви както жените, така и мъжете.

4 форми на домашно насилие, за които не знаем, че са насилие

Снимка: www.storyblocks.com

Хората често асоциират домашното насилие с побои и скандали. Така някои форми на психически тормоз остават незабелязани не само от закона, но и от самите нас.

По мои наблюдения в повечето връзки може да наблюдаваме поне едно от тези действия и съм далеч от мисълта, че ако се случи веднъж, това задължително е повод за прекратяване на връзката. Важно е обаче да имаме предвид, че случи ли се нещо такова, трябва ясно да покажем, че човекът до нас е преминал границата и такова поведение няма да се толерира.

Имайте предвид, че никой не е застрахован. На подобни „дискретни” форми на домашно насилие стават жертви както жените, така и мъжете.

1. Неуважение към личното пространство.

Четенето на чужди мейли и съобщения без разрешение е нещо, което не може да се толерира. Ако половинката ти държи да има пълен достъп до личната ти кореспонденция, ти не можеш да го допуснеш, дори и да няма какво да криеш. Също така решението да споделиш къде и с кого си, трябва да е лично твое.

2. Незачитане на чуждите нужди.

Чувала съм дори за случаи, при които единият партньор системно се оплаква, че половинката му харчи много пари за книги. Чудя се колко пък книги може да изчетеш, че това да навреди на семейния бюджет. Но дори така да е, въпросът трябва да се постави по различен начин, например „имаме Х лв. бюджет за забавления на човек, нека всеки си избере какво ще си купува”.

Друг пример е нуждата от усамотение. Всеки трябва да може да отдели време за себе си, без да му се втълпява чувство за вина. Естествено, то варира и сигурно ако сте семейство с бебе, това са 15 минути на ден, но те са си ваше право.


3. Обиди.

Не, не е нормално да възкликнеш „ти тъп(а) ли си?!”.

Да не говорим, че за децата е пагубно да растат в среда, в която цари такъв негативизъм, което пък ги кара да останат с впечатлението, че един от родителите им е глупав/дебел/истеричен/недодялан/загубеняк/провинциалист (ей, това ми е „любимото”) и че може би те също са такива.

4. Вземане на чуждите решения.

В гимназията помня, че имаше драми от рода „няма да кандидатствам в София, защото гаджето не ме пуска”. Това за мен са едни от най-фрапиращите случаи, защото те предопределят целия ти живот занапред въз основа на чуждото желание.

Но има и по-дребни прояви на същата тенденция, като това партньорът ти да решава кой свой познат ще изтриеш от Фейсбук.

Естествено, има и ситуации, в които не всичко е черно и бяло, като например един от съпрузите да не одобри мечтаната от другия работа, било то защото заплащането е по-ниско или защото е в далечен град. Тогава обаче бих казала, че е фундаментално да се дискутира промяната и да се изкажат всички аргументи за и против, но с мисълта, че никой няма право на вето в живота на другия.

Методите, чрез които се прекрачва границата на чуждата свобода и интимност, са различни и могат да варират от истерични пристъпи през заплахи за прекратяване на връзката до втълпяване на вина за всяко самостоятелно взето решение. Често децата, израснали в такава среда, се научават или че могат да прекрачват всякакви граници и да анулират човека до себе си, или че нямат право на самостоятелни решения.

В заключение искам да добавя, че това се отнася не само за половинката, но до огромна степен и за децата. Колкото и фрапиращо да се струва на някои родители – не, не можете нито да четете личната им кореспонденция, нито да решавате с кого да се срещат или къде и какво да учат, камо ли къде да работят (има и такива случаи). Това, естествено, само по себе си е доста широка тема и малко варира според ситуацията и възрастта (сигурно по-малко отколкото си представяте), но принципите са същите.

 

Д-р Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайтoвете за онлайн психология MiPsy и Mila’s Wellness. През 2016 г. защитава докторската си степен по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Занимава се с психоаналитична психотерапия, онлайн консултации, социални проекти и тренинги.

Автор: Мила Петкова