Общество

4 български момичета на 70+: Добрите дела нямат възраст!

Ръце, които помагат, са по-святи от устни, които се молят.

Те са Мина Иванова, Емилия Желева, Найда Панчева и Стоянка Паскова. Или както са по-известни – баба Мина, баба Еми, баба Неда и баба Таня. Четирите по собствено желание живеят в дома за възрастни хора “Св. Василий Велики” в гр. Пловдив и пак по собствено желание са се включили в инициативата „Бабо, разкажи ми…” на фондация „Поколения заедно”. Това, което ги обединява, е младежкият дух и желанието да са полезни, дори и на 70+ години. И разбира се – любовта към децата.

Всичко започва преди близо 2 години, когато от фондация „Поколения заедно” и Евгения Церовска (директор на детска градина „Валентина” в Пловдив) предлагат на баба Мина и баба Еми да идват в градината, да четат приказки и да играят с децата, а те от своя страна им разказват за своите баби, дядовци, котки, кучета и други интересни за малчуганите неща. Постепенно се включва и баба Неда, а от няколко месеца и баба Таня, която споделя, че е в дома съвсем отскоро, но когато е разбрала за инициативата, веднага се е съгласила да се присъедини. И допълва, че работата с децата я разтоварва, помага й да се чувства пълноценна и щастлива и да преодолява самотата.

И четирите момичета на 70+ споделят, че общуването с децата дава много и на двете страни. От една страна се чувстват полезни и се зареждат с положителната енергия на децата. Защото, както казва Таня,„Децата са най-чисти и от тях може да се научи много”.

От друга страна самите деца от група „Пипи“ с ръководители г-жа Лилова и г-жа Христова, освен че научават много от бабите-доброволки в детската градина, започват по-лесно да общуват със собствените си баби и изграждат доверие и уважение към тях. И всичко това с помощта на родителите, учителите, възпитателите и ръководството на детската градина, които помагат на бабите в заниманията им с децата, дават им идеи какво да правят и как децата да се научат да чуват и виждат и други гледни точки, освен тези на техните родители и учители.  

Но както споделя Емилия – с бабите също трябва да се работи много, за да бъдат „запалени” да се включат. Защото много възрастни хора не знаят, че могат да участват в инициативи като „Бабо, разкажи ми …”  и да бъдат активни. Или просто не си дават сметка колко ценно е доброволчеството и добротворството и как могат да използват знанията, уменията или просто свободното време, което имат, за да помагат и да бъдат удовлетворени и полезни.

И когато попитах тези жени за какво мечтаят, те бяха единодушни, че искат да намерят още доброволки. Защото групите в градината, в която ходят един път седмично, са шест, а техните сили стигат само за занимания с половината от децата. И споделиха как, пътувайки в градския транспорт в Пловдив, една майка от село Коматево, което се намира в съседство с дома, им е предложила да ходят и в тяхната детска градина, за да четат приказки, да рисуват, играят и разговарят и с децата там. Защото навсякъде децата имат нужда от внимание, а възрастните хора – от това да се чувстват полезни и ангажирани.

И както баба Неда, която е вече на 80 години и е най-възрастната от групата, обобщава „Прекрасно е с децата. И въпреки, че шумът малко ме уморява, сърцето ми го иска … И докато мога, ще ходя”. А баба Еми добавя, че посещенията и инициативите, организирани с децата и от фондацията, им дават страхотен заряд и ги карат да се чувстват полезни и удовлетворени. За работата си, през 2018 г., баба Мина и баба Еми получиха „Приза за неуморен дух“ – „Герои на времето“ на доброволческата платформа Time Heroes.

Така примерът на баба Мина, баба Еми, баба Неда и баба Таня може да вдъхнови още възрастни хора, които имат сили и енергия, но нямат самочувствие и смелост, което им помогне да разберат, че чрез добротвортвото имат възможност да бъдат полезни на другите, но и на себе си и продължавайки напред пълноценно и достойно да живят живота си.

Мина, Еми, Неда и Таня са пълни с идеи и енергия. И има много като тях!  Важното е някой да ги „запали”, да им помогне и да ги подкрепя да продължават... За да увличат и други момичета на 70+. И както казва майка Тереза: „Ръце, които помагат, са по-святи от устни, които се молят.“ А тези момичета ще оставят след себе си света малко по-добър!