Днес София отбелязва 144 години от обявяването й за столица. Учредителното събрание в Търново на 3 април 1879 г. възприема идеята градът да стане новия главен административен център на Княжество България. Тогава София наброява 11 хиляди души и площта й е под 3 кв. км.
След Руско-турската освободителна война са обсъдени три възможности за столица – Търново, Пловдив и София. Предложението за София идва от проф. Марин Дринов. Той изтъква, че градът е географски център на българските земи и има силно стратегическо положение.
През него минава най-краткият път, който свързва Виена с Цариград.
Българският учен, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползва с личните симпатии на княз Дондуков.
Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.
Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22 март (3 април по нов стил) 1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е "нужно да се определи столицата на Княжеството" – се предлага София. Друго предложение не се прави и това се приема единодушно.
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие.
Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си.
Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и други емблематични сгради.
Швейцарецът Херман Майер е отговорен за читалище "Славянска беседа", сградите на БАН, БНБ, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец.
Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му. През 1891 г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история.
Как да преобразим реките на София
