Скрило се е вече слънцето и всичко живо се е умълчало. Чува се само неуловимото бръмчене на отлетялото облаче мушички. Призрачна синина обвива далечните планински върхове и чуки — сиво-синя, нежна синина, върху която по-близките върхове се открояват с тъмните си краски. Боровете стърчат неподвижни и замислени. Пропуква само някое клонче и полетява от стеблото на борината, изпуснало последния си дъх в тоя час на раздяла с деня.
Чува се как шурти водата от дървената чучурка в букака.
Обажда се нощно пиле, но само веднъж — за проба!
И всичко пак утихва в тоя междинен миг, когато небесните караули сменят деня с вечерта.
Светлината все повече гасне. Невидима ръка запалва първата свещица на небето. Още миг тишина и първото нощно пиле отново се обажда, обявявайки, че смяната на караула е завършена, започва възшествието на нощта.
"Сбогуване с морето", Валери Петров
