Неделен книжен клуб

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое...“

На 1 септември 1898 г. е роден Димитър Талев.

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое...“

Днес се навършват 120 години от рождението на Димитър Талев. Предполагам, няма човек сред вас, който да не е чел „Железният светилник“, а някои са чели и останалите три романа от тетралогията. Подбрахме няколко цитата от тях, за да си спомним за малко света на Талев и неговата мъдрост.

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.“

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.“

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...“

„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.“

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай, че този, който устои и остане, те обича истински...“

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.“

„Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина.“

„Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби.“