Неделен книжен клуб

Две хубави очи и още 3 стихотворения, които Яворов написва за Мина

Невъзможната им любов е разказана в пиесата „В полите на Витоша“

Две хубави очи и още 3 стихотворения, които Яворов написва за Мина

На днешния ден, едва на 20-годишна възраст, умира Мина Тодорова – любимата на Пейо Яворов, музата, вдъхновила едни от най-красивите му стихове. Двамата се запознават на Благовещение през 1906 г., веднага след това той ѝ посвещава стихотворение, озаглавено с името на християнския празник. Родителите на Мина са против близостта ѝ с писателя, самата тя също е разколебана.

Тя прекарва 9 месеца в Париж, където се лекува от туберкулоза, но така и не се връща, а той така и не успява да я види преди смъртта ѝ на 14 юли 1910 година. Дълго време след това Яворов ежедневно посещава гроба ѝ, където вижда Лора Каравелова (и с нея се е запознал през 1906-а). Разказва за невъзможната им, трагична любов в пиесата „В полите на Витоша“. Вижте четири красиви произведения, посветени на Мина! Две хубави очи, душата на дете...

Благовещение

Прохладен лъх от ангелско крило,

                о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън...

Зора се зазорява вън.

 

Мелодия неземна сред нощта,

                о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

 

Душата ми тъгува и мълчи,

                о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи -

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън, уви, през сън...

И още...


Невинност свята...

Невинност свята - орхидея

на звездни самоти...

Иди, мечта, иди при нея, -

идете, хиляди мечти!

И нека в нейната обител

най-смелата от вас

замести ангела-хранител:

да бди тревожно всеки час.

И там - смирени монахини

с наведени очи -

богослужете дни, години:

сред благовонност и мечти...

Иди, мечта - мечти, носете

сняг - лилии в ръце...

На макът кървав цветовете

остават в моето сърце!

И още...


Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! - пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; - аз те гледам; - век измина...

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество...

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

Има още..


Две хубави очи...

Две хубави очи. Душата на дете

        в две хубави очи; — музика — лъчи

        Не искат и не обещават те…

        Душата ми се моли,

        дете,

        душата ми се моли!

Страсти и неволи

        ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях —

        не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

        Душата ми се моли,

        дете,

        душата ми се моли…

        Не искат и не обещават те! —

        Две хубави очи. Музика, лъчи

        в две хубави очи. Душата на дете…

 

Любими стихове на Валери Петров

Любими стихове на Валери Петров