От А до Ям

Вкусът на Франция: Гуерон

Лесен домашен сладкиш с ябълки и ликьор

Мира Донкова от Marmottes et chocolat ни предлага страшно лесен и бърз типично домашен сладкиш със звездата на есента – ябълката, за да зарадваме най-близките си. Ето как!

И друг път съм споменавала, че френското аудио-визуално пространство изобилства от кулинарни състезания. Къде за професионални готвачи, къде за любители сладкари, къде за млади надежди в кулинарията… Следя ги редовно, от година на година и от сезон на сезон. Набелязвам си рецепти, които даже понякога правя и си обогатявам кулинарната култура.

В момента върви седмият сезон на състезание за най-добрата пекарна на Франция. Един от етапите при селекцията във всеки регион е творческа задача, където участниците (професионални пекари със собствени магазини) или трябва да претворят някой регионален специалитет, или да включат някой местен продукт в хляб или сладкиш, или да създадат хляб, който да допълва някое ястие от областта по най-добрия начин. Така научавам за съществуването най-различни местни и малко известни печива или продукти.

Преди седмица (или вече май станаха две) конкурсът се провеждаше в областта Аквитания и два от участващите отбори бяха от департамента Шарант (малко на север от Бордо, районът, където се произвежда коняк). Тяхната творческа задача беше “да модернизират местния традиционен сладкиш гуерон”. Е, това чудо не го бях чувала досега! Още докато течеше състезанието, вече се ровех за рецепта. Дори не си спомням какво представиха участниците, но ябълките се настаниха трайно в списъка ми за съботния пазар и веднага след него сладкишът се печеше във фурната.

Оказа се нещо просто и вкусно – каквито обикновено са домашните печива. Текстурата му е малко по-влажна от тази на кекса, стои по-плътен, не е лек и въздушен, а ябълките му придават свежа нотка. Аз използвах сорт ябълки, който не е от най-сладките, именно за да запазя тази свежест. В почти всички рецепти, които намерих, се използваше ром, за да се фламбират ябълките. Другият вариант е ромът да се замести с калвадос (алкохол на основата на ябълки, произвеждан в Нормандия), но пък така излизаме от района на рецептата. Затова използвах друг вид местен алкохол, наречен “Пино де Шарант” (Pineau des Charentes), но без да го фламбирам. Това е нещо средно между вино и ликьор.

Легендата разказва, че е родено в края на XVI век, когато по невнимание са добавили неферментирало смачкано грозде и сок в бъчва, съдържаща конячно бренди, и са го оставили да отлежава няколко години. В наши дни пино се прави, като неферментиралото грозде и сок се смесват с коняк и се оставя да отлежи. Полученото питие е нещо средно между вино и ликьор. Пие се най-често охладено, като аперитив. Може да бъде бяло, червено или розе и е почти непознато извън пределите на Франция. Но тъй като имах една бутилка вкъщи, използвах част от него за ябълковия сладкиш, за да останем в района.

За историята на самия сладкиш обаче не можах да намеря подробности. Само това, че навремето са го пекли във фурната, след като са извадели хляба. Малко постно откъм история. Но пък вкусът компенсира това изцяло!

Необходимите продукти:

650 г ябълки (Reine de reinettes)
50 мл  Pineau de Charentes (замества се с ром)
25 г масло
60 г кафява захар + 2 с.л. за ябълките
3 яйца (голям калибър)
125 г кисело мляко
6 г бакпулвер
150 г брашно

 

Ябълките се почистват от семките и се нарязват на парчета. Маслото се загрява в тиган, добавят се ябълките и се поръсват с 2 лъжици захар. Оставят се да се карамелизират на умерен огън за няколко минути, докато омекнат, но са все още хрупкави в средата. Около 1 – 2 минути преди края се добавя алкохолът и се оставя на огъня, за да се изпари. Отдръпват се и се оставят да изстинат.

В купа се разбиват яйцата и захарта до побеляване. Прибавя се киселото мляко и се разбърква добре. Добавят се брашното и бакпулвера и се разбива до хомогенна смес. Накрая се прибавят изстиналите карамелизирани парчета ябълки.

Фурната се загрява на 170 градуса. Сместа се изсипва в намаслена тава и се пече около 35 – 40 минути, до златисто. Изважда се и се оставя да се охлади. Обръща се в сервизна чиния, преди да го поднесем на масата.

 

Вкусът на Франция: Крембъл с нектарини и сини сливи