[[more]]Винаги съм имала лек проблем с възприемането на културата от Далечния изток – твърде загадъчна, твърде рязка, твърде ожесточено префинена за балканското ми сърце и славянската ми душа. Особено пък в безформената форма на джаза...
Затова отидох на предишния софийски концерт на корейката Юн Сун На със смесени чувства и тайни намерения да си тръгна по-рано, ако се окаже съвсем нетърпима. Каква беше изненадата ми обаче! Юн се оказа мило азиатско момиче с космополитен глас и още по-космополитен подход към репертоара си.
Нейният джаз далеч не е “сух планински джаз”, както навремето наричахме безкрайните самоцелни импровизации в жанра. Излъчването й е непринудено и леко хъшлашко, като на някоя нюйоркска пънкарка. Такъв е и подходът й към музиката – Юн Сун На успява да бъде на места топла, фина и нежна, на места хулигански агресивна и пищяща; освен това има и подчертан вкус към мюзикъла и шансона (учила е джаз пеене в Париж и живее там), към рок парчета на Том Уейтс и Металика. Шеговитата й, леко зловеща артистичност в кавъра на “Enter Sandman”, а и навсякъде, се балансира много добре от скандинавски благонадеждния швед Улф Вакениус – китарист, който е неизчерпаем източник на идеи и неизменно я съпровожда в клубните й турнета.
Никак не се съмнявам, че с предстоящия концерт на двамата на 15 октомври в София Лайв Клуб отново ни чакат на по питие изискани музикални емоции, прекрачващи смело доста извън представите ни за джаз.
Билети за концерта можете да купите онлайн оттук.
