Нещо очаквано

В мистичната мъгла на „Януари“

Петима мъже и една гарга, заключени от снежна буря на края на света, се опитват да разгадаят една мистерия, докато тя бавно ги поглъща.

В мистичната мъгла на „Януари“

Снимка: portokal

Ако не харесвате бавното темпо на действие, този филм не е за вас.

Ако не обичате монохромната постановка, този филм едва ли ще ви е по вкуса.

Ако не си падате по дългите кадри и близки планове, този филм няма да ви хареса.

Ако не ви допада мистерия, която няма отговори, нито ясен финал, тази продукция едва ли ще ви заплени.

Но ако си падате по добре разказан психотрилър с отворен край, съвършената операторска работа на Вашку Виана, детайли, изпипани до перфекционизъм, отличен, макар и минималистичен звук, музика (Иво Паунов), която е по-скоро шепот на самодиви, отколкото мелодични напеви, или ако харесвате Радичков, то със сигурност този филм ще се открои в представите ви за българско кино.

Филмът „Януари“ е копродукция с Португалия и е дебютен игрален проект за режисьора Андрей Паунов, известен с документалните си филми „Георги и пеперудите“ и „Да ходиш по вода“ за феноменалния артист Кристо Явашев. Именно този негов документален подход превръща „Януари“ в кино шедьовър. Прецизност, бавно темпо, огромни паузи за размисъл, много въпроси и минимум емоции в перфектната актьорска игра. В ролите са Самуел Финци и сподвижника му Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Малин Кръстев, Леонид Йовчев и забележителната поява на Борко Чучков сред караконджули и кукери.

Иззад мъглата на тайнствената гора в типичния за Радичков януари, изплуват аналогии с усещането за загадъчност, която създаваше сериалът „Досиетата Х“, в който всеки и всичко е подложено на съмнение, дори собствената ни идентичност. Сън, илюзия или алфа състояние на мозъка по допирателната на паралелната реалност на абсурда?

И още... 


Изграден върху пиесата на Йордан Радичков „Януари“, филмът се придържа към основната идея, но изгражда добавена реалност към наши дни: вълци с изцъклени очи, заредени пушки с липсващи патрони, кон, теглещ самоделна шейна, приличаща на бойна машина и персонажи, които изглеждат самовглъбени всеки в своя психедиличен транс, търсейки един и същи герой – Петър Моторов. Аналогията с този образ води към „В очакване на Годо“ и всички натоварени с това несбъднати очаквания, в които всеки от нас се дави на повърхността.

Като в транс, като във видение или като в шантав сън, филмът ни води към размисли за собствените ни очаквания, страхове и представи за света – къде сме ние, къде бихме искали да бъдем, къде отиваме и дали искаме да се върнем.

А вълците са елегантна препратка към непознатото отвъд виждащото се, както и към страха от чуждото. Или страха за злото у всеки у нас? Защо да не си го признаем, че тихо го притаяваме?

Не всеки ден се гледа такова кино и вероятно точно този филм няма да е от масовите. Но все пак всеки, който харесва истинския смисъл на майсторски поднесеното седмо изкуство, може да си поднесе като подарък 110-минутното изживяване на „Януари“. Дори да не обичате мистиката и психотрилърите, филмът ще ви държи на тръни до финала, който сами ще композирате.

Филмът тръгва по кината от 20 януари и от 24 януари по кината във Великобритания.