Нещо очаквано

Коя е легендарната Вивиан Майер?

Днес се нарежда сред най-големите артисти на ХХ век.

100 цветни и черно-бели фотографии на Вивиан Майер ще бъдат показани за първи път в София с изложбата “В нейните ръце”. Изложбата ще можем да видим от 23 април до 2 юни в Софийска градска художествена галерия. 11-та поред от „Майстори на фотографията“, тази изложба можем да определим като едно от събитията на годината в София.

През 2007 година младият Джон Малуф купува на търг за стари вещи един кашон с негативи за 380 долара. Две години по-късно решава да му обърне по-голямо внимание и така открива една жена, която днес се нарежда сред най-големите артисти на ХХ век – Вивиан Майер, оставила след смъртта си над 150 хиляди снимки с улична фотография. И километри видеолента – кадри, заснети за четири десетилетия главно в Чикаго и Ню Йорк, но също и по време на пътуванията й по света.

Творческото ѝ наследство е толкова голямо, че все още не е напълно разгледано и картотекирано. Как е възможно.... Защо...  

И колко такива "Вивиан Майер" живеят сред нас, неоткрити?

За Вивиан се знае малко – знае се, че е била детегледачка. Било й е удобно, защото често е била навън, имала е известна свобода и е можела да снима. Знае се, че е говорела с френски акцент, но вероятно е бил пресилен и фалшив – майка ѝ е била французойка, но тя е родена в Ню Йорк. Обичала е да се представя с други имена. Знае се, че е била много резервирана, без никакъв личен живот, приятели или семейство. Знае се, че първото нещо, което е искала от работодателите си, когато се е нанасяла в нова къща, е да й сложат здрава ключалка. Била е ексцентрична, много ексцентрична. Обсесивно е складирала и запечатвала на лента не само видяното, но и много други неща – от билети за метрото до неосребрени чекове. Направила е и стотици касети със записи, на които говори. Сякаш е правела машина на времето.

Снимала е с фотоапарат Rolleiflex, което ѝ е позволявало да не гледа хората в очите, а те да не разбират, че са обект на снимките ѝ . Така е успявала да се приближи и заснеме напълно естествени сцени, сякаш за да ги прибере за вечността. От друга страна, много от кадрите са изключително близки, а хората гледат в обектива. Вивиан е била достатъчно предразполагаща за тези портрети, в които се усеща, че далеч не е била асоциална личност. Филмите, които е използвала, са предимно Kodak Tri-X и Ektachrome. Не е имала особен интерес да отпечатва снимките си. Дори не ги е видяла, освен като негативи, а хиляди ролки са непроявени. Не е правела това заради резултата, а заради процеса.

Била е чудовищно талантлива, с невероятен усет към рамка, свой почерк в композицията, истински „ловец на светлина”. Имала е окото на най-големите, на световноизвестните фотографи, без да има никакво формално образование.

Още първите първите показани снимки (във flickr) взривяват публиката, а днес тя е сред най-големите имена във фотографията. Специалистите смятат, че ако е показала снимките си някъде приживе (починала е през 2009 г.), е щяла да бъде веднага оценена... и заплатена. Но не се знае дали се е интересувала изобщо от това. Била е бедна, много бедна.

Защо? Защо не го е направила, защо един творец няма да има нужда от това да сподели, защо няма нужда от признание?

Какъв е този човек, който сякаш умишлено е искал да премине през живота като призрак, незабелязанo?

Дали би ѝ харесало това, че днес всички говорят за нея и разглеждат снимките ѝ? Дали би ѝ харесало, че днес мога да си купя нейни сборници (и да направя друг, а не нея милионер), да посетя нейни изложби, дали би ѝ харесало че най-големите музеи се надпреварват да излагат фотографиите ѝ?

Не знам и няма как да разбера. Никой не знае, защото никой не я е познавал. Знам само, че Вивиан Майер е подарила живота си на времето. 

А знаете ли коя е Мерилин Стафърд?