От 1 до 26 март 2020-а в Софийския театрален салон ще можем да гледаме всички спектакли, в които има номинации за „Икар“, независимо в коя категория. Този форум на българския театър заедно с церемонията по връчване на наградите на 27 март са част от културния календар на София. А датата 27 март е избрана през 1961 година на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 година. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е французинът Жан Кокто – поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор.
Тази година за публиката е подготвена специална изненада. За първи път всеки от нас може да гласува и с гласа си да допринесе в определянето на най-добрия спектакъл на 46-ото издание на наградите „Икар“ на Съюза на артистите.
До 23.59 часа на 26 март 2020 година, на страницата можем да гласуваме за категориите „Драматичен спектакъл“ и „Куклен спектакъл“, като това става само по веднъж от един IP адрес, т.е. можем да гласуваме само веднъж във всяка от двете категории. Това е и една от приятните изненади на организаторите, които решиха да включат публиката в наградите чрез тази онлайн анкета.
Председател на журито е професор Снежина Танковска – режисьорка и преподавателка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Останалите членове на комисията за определяне на номинациите в категориите за драматичен театър са доц. Мария Диманова (сценограф и педагог), д-р Ина Божидарова (театровед), д-р Албена Тагарева (театровед), Пламен Манасиев (актьор), Мария Касимова – Моасе (журналист), Славчо Николов (композитор), Спас Спасов (консултант).
С най-много номинации е постановката „Слава“ – автор Питър Куилтър, реж. Стайко Мурджев на Пловдивския драматичен театър „Николай Масалитинов“. Всички номинации можете да видите тук. Иначе за режисура номинациите са за Маргарита Младенова за „За светлото, което бе“ поетичен спектакъл по български автори, Драматично-куклен театър – Враца, Стайко Мурджев за „Слава“ от Питър Куилтър, Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив, и Стилиян Петров за „За едно явление от електричеството“ по Антон Чехов, Театър „Възраждане“.
Наградата "Икар 2020 за чест и достойнство" се присъжда на режисьора Никола Петков. Наградата за изключителен принос към музиката, излъчена от Гилдията на музикалните артисти, се присъжда на Кирил Маричков. А "Икар" за изключителен принос към Българския театър се присъжда на актьора Марин Янев.
Един от доайените на Народния театър, който е негов творчески дом вече 35 години, ще получи Наградата ИКАР 2020 за изключителен принос към българския театър. Марин Янев в средата на февруари ще навърши 77 години, от които вече над 50 споделя със своите зрители сценичните си и екранни роли.
И наистина не можем да отречем, че Марин Янев е обичан от поколения актьор. За него председателят на Съюза Христо Мутафчиев споделя: ,,Марин Янев е изключителен актьор и в същото време много благ човек. През цялата си кариера той тихо стоя встрани от голямата шумотевица, избягваше славата и затова някак си остана в сянката на своите колеги и приятели, играейки с тях на сцената на Народния театър. Чужда му е суетата, отличията и признанията, а аз съм убеден, че заслужава да вдигне високо над главата си този почетен ИКАР. Щастлив съм, че той е носителят тази година!“.
Дете на морето, роден в град Варна, Марин Янев завършва актьорско майсторсто в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 година, в класа на професор Боян Дановски.
Сигурно няма да ни стигне цяла страница, за да изброим многобройните му роли и превъплъщения в киното и театъра. Сред най-значимите му театрални роли са Антифол в ,,Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир, Макмърфи в ,,Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман и Кен Киси.
През 1985 година Марин Янев постъпва в трупата на Народния театър ,,Иван Вазов“, а сред по-значимите му роли са Хенри в ,,Камината“ от Маргарит Минков, Господа в ,,Църква за вълци“ от Петър Анастасов, Бубнов в ,,На дъното“ по Максим Горки, Лекар в ,,Макбет“ от Шекспир, Проф. Сантана в ,,Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, Прескович в ,,Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко, Пратеник от Коринт в ,,Едип цар“ от Софокъл, Художник в ,,Макбед“ от Йожен Йонеско, Спиридон в ,,Почивен ден“ от Камен Донев, Ла Фар в ,,Крал Лир“ от Шекспир, Оливарес в ,,Осъдени души“ по Димитър Димов, Анучкин в ,,Женитба“ от Николай В. Гогол, Учителят в ,,Крадецът на праскови“ по Емилиян Станев, Майстор Добри в ,,Майстори” от Рачо Стоянов, Бабина душица в ,,Опит за летене” от Йордан Радичков, Рон в ,,Хубава риба” от Марк Райлънс и Куинс Дженкинс, Вукол Потехин в ,,Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” от Максим Горки.
Филмовите му роли са също толкова неизброими, но най-много аз лично го харесвам в класиките ни като ,,Дърво без корен”, „Козият рог”, „Васко да Гама от село Рупча“, „Константин Философ“.
През 1980 година Марин Янев е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля за ролята на Макмърфи в ,,Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман и Кен Киси. Носител е и на наградата АСКЕЕР през 1998 година за поддържаща мъжка роля за ролята на Господа в ,,Църква за вълци“ от Петър Анастасов.
Актьор, от когото младите поколения, запътени към театралното и филмовото изкуства, имат много какво да научат. А през този сезон на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ можем да гледаме Марин Янев в „Майстори” от Рачо Стоянов, „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” от Максим Горки, „Хубава риба” от Марк Райлънс и Куинс Дженкинс и в „Опит за летене” от Йордан Радичков.
Бродуей гостува в София
