"Шизофренията" на нашето време с големи дози халюциогенни гъби - ето ти филм за "Оскар". При това награден с цели 7 статуетки! Екшън пародия, комедия, опасни дози switch over (превключване) в стилистиката на Tik Tok и забързаното превъртане на дисплеите ни – всичко това обяснява този миш-маш от жанрове, образи, сцени и метавселени във "Всичко навсякъде наведнъж".

Честно казано много се зарадвах на първия "Оскар" за Мишел Йео – първично, без да знам каква й е ролята, без да съм гледала филма. Радвах се, че жена на 60 може да бъде оценена, след като цял живот лицето й е на екран, а енергията й е много мека и рафинирана, а това много ми харесва. А наградите бяха достатъчна причина да гледам „Всичко навсякъде наведнъж“, който изненадващо беше пуснат по телевизията в нощта след Оскарите.

Да кажем, че филмът не ми харесва, защото съм много взискателна като натура и търся естетика във всичко, особено когато говорим за кино и визуални изкуства. Да кажем, че жанровият миш-маш не е моят стил, нито темпото на постоянен екшън изпълва тялото ми с адреналин. Но не е само това.

Не мога да отрека, че има идея, но тя е много непоследователно и зле развита в това дори раздуто време от над 2 часа. Идеята, че всички действаме, подтикнати от своите неосъзнати болки и трудностите, които ни изграждат и разграждат, от неприемането на различното, което ни трови, от сблъсъка с лошото, което всеки носи в себе си. Трудно е да се говори за всичко това в забързаното време, в което живеем, и малкото човещина, останала помежду ни. И в самите нас. 

Вероятно тъкмо заради това филмът е хаотичен, на моменти има интелектуални сривове като например сцената със злодейката, размахваща гумени пениси, или в другата действителност, където хора с пръсти кренвирши копнеят за човешка любов, докато комикс и манга стилистиката прелива в екшън в стил азиатски компютърни игри. Филм, който търси нов начин

Има още...