Начин на живот

Какво всъщност е "емоционален труд"?

И защо използваме понятието грешно?

Какво всъщност е "емоционален труд"?

Снимка: Pexels

Днес често говорим за "емоционален труд" в контекста на границите, които поставяме (или които биват прекрачвани) с близките си. Иначе казано, разпространената употреба на понятието го нарежда в дискурса на психологията до други понятия като "тревожност" или "регулиране на емоциите". За "емоционален труд" говорим, когато предлагаме утеха, разбиране и безопасно пространство на приятел, партньор или член от семейството, който не цени тези наши усилия

Много често подобни контакти се случват за сметка на собственото ни равновесие. Даваме емоционален ресурс тогава, когато сами нямаме достатъчно, чувстваме се изчерпани или не получаваме нищо в замяна. Важно е сами да наливаме в чашата си, ако искаме от нея да прелива и в чуждите чаши. Ако в продължение на известно време се чувстваме разбалансирани и неудовлетворени, да направим място за чувствата на някой друг може да е предизвикателство. Тогава на помощ ни идват здравословните граници.

По начало обаче това не е съдържанието на понятието "емоционален труд", което идва от социологията. Използвано за пръв път от социоложката Арли Хокшийлд в книгата й от 1983 г.  The Managed Heart: Commercialization of Human Feeling, емоционален труд всъщност означава ситуация, в която да регулираш емоциите си, е част от условията на работната среда. Пример за това е сервитьорката, която трябва да се усмихва на клиентите, въпреки че може би "зад кулисите" изживява болезнена раздяла, загуба на родител или се бори с хронична тревожност. Емоционален труд е и всяка ситуация, в която даден професионалист "преглъща" личните си чувства, да кажем, на обида, когато се сблъска с клиент с расистки, сексистки или хобофобски убеждения. 

Може би понятието е дотолкова навлязло във всекидневна употреба, че вече не можем да го "върнем" в първоначалния му смисъл. Това, което можем да направим обаче, е да се стремим към по-директна комуникация, която изразява сърцевината на ситуацията. Вместо "емоционален труд" например бихме могли да говорим за границите и нуждите си, без обаче да сочим с пръст.

Важно за емоционалната ни стабилност е да се научим на две неща. Първо, да казваме "не съм на разположение в момента", когато наш близък се нуждае от подкрепа, но се чувстваме твърде изтощени или нестабилни, за да откликнем. И второ – да възстановяваме собствените си емоционални запаси, тоест да пълним чашата на щастието и спокойствието си.   

 

Ето как да слагаме граници на работното място