Иска ми се да ви разкажа една малка история, свързана с една от личните ми момичешки тайни. И съм сигурна, че тя ще прозвучи познато на всяка една от вас, момичета. И ще разберете защо няма нужда да я пазите в тайна... Но да започнем от началото.
Преди две години и нещо от фирмата, в която работя, ме изпратиха на дълга, тримесечна командировка по съвместен проект в една скандинавска страна. Както се досещате, всички колеги ми завиждаха (благородно) – конкуренцията за престижното назначение беше огромна, всеки се надяваше на това пътуване, което щеше да открие нови професионални перспективи, а и да ни даде възможност да видим свят. И ето, аз се бях оказала най-подходящата.
Но не искам да ви занимавам с това. Дойде заветният ден на заминаването. Тръгвах с огромно желание, но все пак ми беше леко чоглаво. Обичам да пътувам и съм обиколила много места, но никога не бях се отделяла за толкова дълго от България, от родителите си, от приятелите. С леко свито сърце се качих в таксито за аерогарата; след още близо два часа бях в самолета, а след още малко повече от два – вече на летището в непознатата дотогава страна. Говорех на английски с хора, за които този език също не беше роден – мили, любезни, услужливи хора... и безкрайно чужди за мен. Предстоеше ми още час и нещо пътуване с влак до базата на проекта в едно малко градче до столицата. В общи линии, след цял ден пътуване най-сетне се озовах в гарсониерата тип студио, която щеше да е мой дом в следващите месеци. Сврях двата си огромни куфара до вратата и влязох в банята да си измия ръцете, изпръхнали от застоялия въздух по аерогари, самолети, чакални и влакове. Трябваше им само малко крем. Бръкнах инстинктивно в дамската си чанта и напипах вътре гладката, позната обла кутийка. Извадих я... и изтръпнах. Крем “Здраве”. Нещо толкова ежедневно, познато, достъпно... ми проговори на български в чуждата, протоколно гостоприемна страна, а синята кутийка ми се усмихна с белите си букви на кирилица... Разплаках се.
Ето това е малката ми тайна. Сантименталното ми момичешко сърчице се разчувства носталгично над една кутийка български бебешки крем. Осъзнах, че в този миг това е едно от нещата, които ме свързват с родината и че след като “Здравето”, което ползвам ежедневно, се свърши, ще трябва да си купя някой “истински” крем за ръце от реномирана световна марка, за какъвто често бях мечтала в по-бедните студентски години. Вече можех да си позволя някой такъв доста над средната класа, но все пак бях избрала българското бебешко кремче на “Арома”.
Наскоро научих от нашия сайт, че тази година фирмата отбелязва 90-годишния си юбилей. Прочетох историята на основателя й Иван Скрински и как е изобретил крема “Здраве” след много опити и тестове. Това ме подсети за моята собствена история с крем “Здраве”, която ви разказах. [[more]] А и ме накара да се замисля за друго. Ние, съвременните момичета, колкото и да се увличаме по последните, най-модерни, най-иновативни хитове в световната козметика, вероятно имаме по някой любим български продукт, на който знаем, че можем да разчитаме винаги. За мен това са кремът “Здраве” и шампоанът “Коприва”, също на “Арома”. Обичам зелената му свежест. За майка ми това е боята за коса “Арома Колор”, на същата фирма. В края на краищата, какво чудно има? Деветдесет години не са малко – имали са време да спечелят доверието на поне няколко поколения българки, нали?
