Да разказвам кой е Филип Рот и за какво пише е напълно излишно, името му е достатъчно известно, а темите в творчеството му са толкова интерпретирани в литературата и киното, че често изглежда все едно знаем всичко предварително.
В това отношение „Животът ми като мъж“ не е изненада. Романът се състои от три отделни литературни произведения, най-голямото от тях е драматичната история на интимния живот на еврейския писател Питър Тарнопол, другите две са написани от него „произведения“ и, както трябва да се очаква от литературата, разказите са много по-интересни и добре написани от собствения му живот.
Тук е мястото да се отбележи, че 81-годишният Филип Рот е бил женен два пъти, за кратко – никой от браковете му не издържа повече от 4 години. Както писателят обяснява, вината е основно негова. Това в някаква степен обяснява особеното място на жените в творчеството му – демонични и неразгадаеми същества, които използват секса като оръжие.[[more]]В книгите на Рот има три основни мотива и те варират по важност в различните му произведения – поглед върху еврейската общност в САЩ, върху университетските общества – главно преподавателите, по-малко студентите и третата тема е взаимоотношенията между мъжете и жените, неизбежно пречупени през призмата на психоанализата и от там тяхната невъзможност и обремененост. В случая третата тема е изцяло доминираща и на моменти романът напомня много за друг хронист на нюйоркските неврози – Пол Остър.
На мен лично частта с психотерапията ми се стори излишно дълга, но може би това е защото съм напълно откъсната от контекста на времето, в което е написан романът – за последните четири десетилетия отношението както към секса, както и връзките между двата пола, са се променили значително.
Разглеждан като леко демодирана хроника на една невроза, романът има своите достойнства и своите истини. Освен това е написан в неподражаемия стил на един от най-великите творци на Америка. Напълно достатъчно, за да не съжалявам, че се изкуших да го прочета. Филип Рот никога не ме разочарова.
