Неделен книжен клуб

„Жената, която не остаряваше“ и беше французойка

Ние и французойките четем една и съща книга.

„Жената, която не остаряваше“ и беше французойка

Издателство "Факел Експрес"

Каква друга да е? Това е новият роман на Грегоар Делакур – съвсем нов, издаден през пролетта на тази година и преведен рекордно бързо, така че може да се каже, че ние и французойките четем една и съща книга.

„Жената, която не остаряваше“ е третата книга на Делакур, която чета и вече съм сигурна, че това е един от най-симпатичните автори на съвременна Франция. Романите му са като самите французойки – на пръв поглед нищо особено, но безпогрешно разпознаваеми по онези малки, почти неуловими детайли, които придават очарование, лекота и прелест. Такъв е и стилът на Делакур – лее се като шансон и му липсва само мелодията.

Иначе историята е именно за онова, за което намеква заглавието. Бети е красива французойка – в книгата я оприличават на Франсоаз Дорлеак – трагично загиналата по-красива сестра на Катрин Деньов. Бети има всичко на света – тя е прелестна, мъжът й я обожава, детето й е добро и послушно, приятелката й е забавна и всеотдайна, баща й и мащехата й са наблизо и я обичат еднакво много. Майка й е загинала когато Бети е 13 годишна и по някаква необяснима за медицината аномалия Бети спира да остарява на 30 години и остава завинаги на възрастта на майка си.

Проблемът с изплъзващата се красота и младост е една от големите драми на нашето време и е илюзия да мислим, че това подминава французойките. През първите десет години на своята вечна младост Бети е обект на завист от всички наоколо. През вторите десет е обект на медицински изследвания и смущаващи коментари от страна на познати и непознати. Животът след петдесет години за Бети с лице на момиче е кошмар. Мъжът й я напуска, за да не понася подигравателните погледи на хората, че има любовница наполовина на годините си, синът й не я представя на годеницата си, защото не може да обясни как майка му е по-млада от него, а младите й любовници не разбират нито шегите й, нито старомодната й свенливост. Вечно на 30, с перфектно лице, Бети е най-самотната и нещастна жена на света.

Романът на Делакур не е нито най-драматичната, нито най-мъдрата история по темата, но е интересна гледна точка, поднесена забавно и с намигване. Утешителна книга за всички над 30 годишни момичета и със сигурност поучителна за всички останали.