"За момичетата, които бяхме (и още сме)!" – такова посвещение получих от авторката на „Преобърнати съзвездия“ Деметра Дулева на представянето на книгата.
Деметра е моята астрална близначка, с нея сме родени на една и съща дата. Познаваме се от 2008 г. и ни събра рожденият ни ден. Вече повече от 10 години съм щастлива да я нарека мой приятел.
Когато ми написа посвещението в книгата, си казах – прекрасно, но едва след като прочетох книгата си дадох сметка колко много се съдържа в тези няколко думи.
Критерият ми за хубава книга е да ме разплаче, да ме разсмее или да ме накара да мисля за нея дни и седмици след като съм я прочела.
Е, „Преобърнати съзвездия“ със сигурност преобърна моето съзвездие, пренареди електроните, накара ме да плача като малко дете и да мисля за всички избори, които правим в живота.
„Преобърнати съзвездия“ е за всички момичета на 16, 26, 36, 46 и нагоре. И не, „Преобърнати съзвездия“ не е розов булеварден роман, а и преди да са ме обвинили в сексизъм, ще кажа, че ще се радвам и мъжката част да прочете книгата, защото е своеобразна анатомия на чувствата и емоциите, които всеки един от нас, без значение мъж или жена може да изпита.
Трудно е да направиш резюме в една страница на 300 страници емоции и преживявания.
Много мислех, ако трябва да използвам една дума, с която да опиша книгата, коя би била тя?!
Думата би била „Пътуване“ с главно „П“ – пътуване в миналото, пътуване в настоящето, пътуване в непознатото, пътуване към хората в живота ни, пътуване към себе си, пътуване към болката и пътуване към прошката.
Казват, че нищо не лекува така душата, както пътуването и това прави главната героиня Йоана - опитва се да избяга от миналото чрез бягство в непознатото и отива в Африка.
Преживях всяка емоция на главната героиня, нахлуха спомени, аромати и гледки от Африка, но Африка е друга история, която заслужава своите отделни пет минути слава.
Както разказва авторката, в Европа приказките започват с „Имало едно време...“, докато в Африка минало и бъдеще не съществуват, там историите започват с „Ето историята...“.
Та, ето историята...
„Преобърнати съзвездия“ е за порастването ни и за израстването ни, за изборите, които правим, за научените уроци, за хората, които минават през живота ни, тези които остават и тези които си тръгват или губим, и за способността да продължаваме напред.
„Преобърнати съзвездия“ е за това колко често си задаваме въпроса „Откога не съм плакала?“ и „Щастлива ли съм в момента?“
„Преобърнати съзвездия“ е и за онази токсичната любов, която прилича на розата под стъклен похлупак от Красавицата и звяра – красива, но и смъртоносна, защото падне ли последното листенце, сърцето загива. Онази любов, която ни кара да летим и да се чувстваме недосегаеми и неуязвими, и ни кара да виждаме прекрасното в човека отсреща, но също така в един миг може да разбие сърцето, да преобърне света ни и да изкриви образите в огледалото.
Няма да разказвам повече, нека всеки сам открие своята истина, но ще завърша с два цитата, които според мен затварят цикъла:
„Когато си обичан, не се съмняваш в нищо, силен си и свободен.
Когато обичаш, се съмняваш, защото да изпитваш любов, е страдание.
Казват: миналото не съществува, само настоящето е важно. А какво да правим с миналото, което не иска да си отиде? И какво става с любовта, която ни напуска?“
***
„Преди да тръгнем обратно, ми съобщават, че шаманът иска да говори с мен. Заставам пред стар и съсухрен мъж с дълга бяла коса...
Посочва ми земята да седна срещу него. Раздрусва в шепа шарени зърна и ги хвърля в прашната земя. Затваря очи и мълчи. Накрая преговаря:
- Твоите мъртви помогнаха. Някой искаше да стигне с теб до другия край.
Отново затваря очи. Шаманите не обичат да бързат, припрените жестове само ги отегчават, затова гледам да не шавам и напрягам слух, за да не пропусна нещо.
- Видях духа му, изпратен от небесния Занахари. Сега си свободна! Остава да му простиш.
Усмихвам се и му отвръщам:
- Отдавна съм простила.
- Не си, щом изпитваш мъка. Простила ще си, когато спре да боли.“
Автор: Цонка Дрянкова
