Кони Палмен, родена през 1955 година в Нидерландия и считана от сънародниците си за едно от големите имена в съвременната им литература, излиза на българския книжен пазар с издадения през 2015 година роман "Ти го каза". Той е отличен с най-престижната нидерландска награда "Либрис" през 2016-а и преведен на множество езици. При нас е в превод от Иглика Василева - ван дер Хайден, благодарение на издателство "Colibri".
Фразата "Ти го каза" е препратка към отговора на Исус на въпроса на Юда той ли ще го предаде и би трябвало да е е литературната реабилитация на обвинявания от някои феминстки кръгове, поет и съпруг на Силвия Плат, Тед Хюз, за трагичния й край.
Основата на тази литературна фикция са 88 стихотворения, публикувани само девет месеца преди предизвестената смърт от тежко раково заболяване на Хюз, в сборника "Писма за рождения ден". За мен това е един несполучлив опит да се създаде очарователен и многопластов герой, притежаващ слабостите, но и привлекателността на "лошото" момче. Вместо това, докато четях книгата, моята емоционална неутралност към реалната личност се превърна в неприязън, граничеща с омраза.
Хюз на Палмен е не просто самовлюбен, с претенции за окултни дарби, но и манипулативен, самосъжаляващ се, агресивен и доминантен мъж, живеещ с илюзията, че той е освободил от сковаността на ограничаващите я комплекси, истински творчески талант на Плат, а тя вместо да му е благодарна и да приеме дара, изпада отново в тежките си депресивни състояния, изоставена в провинцията с две невръстни деца, докато неспособният да не откликне на порива си съпруг се понася към големия град, Лондон, да изконсумира греховната си страст.
Хюз не е първият избягал от нестабилна психически съпруга, от "задушаващото" ежедневие на семейство с две малки и изискващи внимание и грижи деца, увлечен по близка приятелка, но вероятно, поне като литературен герой е единственият, на когото липсва и грам романтично очарование и от когото освен погнуса, не успях да извикам в себе си никаква друга емоция. Дразнещ, претенциозен, затъващ в "свръхестествени" предзнаменования и съдбовни предопределености, криещ се зад неизбежността на края, на тежката депресия на Плат - край, поне за мен, едва ли толкова неизбежен, ако не беше я изоставил в точно такъв тежък и кризисен дори и за психически стабилна и силна жена, момент.
Тед Хюз от "Ти го каза" на Кони Палмен за мен е и психически и физически насилник - той оставя съпругата си да роди у дома, обезболявайки я с мантри и държане на ръката и, през шамарите и боя срещу истеричните й пристъпи и високомерното английско подценяване на американския "бит и душевност", та до унищожаването на дневниците с цел предпазване на психиката на децата.
За двойното самоубийство на Ася Уевил и 4-годишната им дъщеричка, споменато мимходом, като "бележка под линия" от многострадалния герой, не ми се и мисли. С други думи, за мен Тед Хюз е образцов хищник, унищожаващ по един или друг начин жените, които твърди, че не е спрял да обича.
