Тази картина на Бруно Шулц разказва за творчеството му толкова, колкото и думите му. Един, във всяко отношение, необикновен творец, останал в полската литературна история само с две книги - напълно достатъчни да го превърнат в легенда.
Бруно Шулц е уникален автор на европейския литературен небосклон. Роден е в края на 19-и век, в малкото градче Дрохобич в Галиция, той живее известно време със семейството си във Виена. Това му дава възможност да се запознае с големите имена на европейската култура по онова време. Талантлив художник и писател, Шулц води активна кореспонденция с големите полски автори и успява, с тяхна помощ, да издаде две от книгите си приживе. В същото време през целия си живот остава учител по рисуване в родния си град и монотонното ежедневие го потиска, смазва душата му. Бруно Шулц е застрелян в еврейското гето в родния си град през 1942 година.
Започнах с тази история, защото книгата „Канелените магазини“ не може да бъде разбрана, без да се знае кой е авторът й. Този изумителен текст е като огромна картина. Пълна е с всевъзможни детайли, преплитаща човешкото с животинското, одухотворяваща природата и придаваща на хората черти на чудовища, а на животните и небесните тела - разум. По някакъв начин много от сцените в книгата ми напомняха на картините на Йеронимус Бош. Лирическият герой на Бруно Шулц обитава тази вселена, в която са обезсмъртени родителите му – най-вече баща му, неговият магазин, продавачите и вездесъщата прислужница Адела. Именно тя е нещо като парадигмалната жена, оцеляващо същество при всички обстоятелства, каквито са и жените в картините на Бруно Шулц.
Езикът му е неописуемо красив и тук трябва да отбележа превъзходния превод на Магдалена Атанасова, благодарение на която прозата му достига до нас с цялата си образност и изразителност. Преводачката е впрегнала огромен арсенал от изразни средства и позабравени думи, за да успее да пресътвори магическия свят на автора.
Не е нито сложно, нито неочаквано откритието, че за човек като Шулц, надарен с огромно въображение и страст към красивото, но затворен в ограниченията на произхода си и скромния си поминък, думите са бягство. Вселената, в която духът му живее е безкрайна, там няма граници – нито на пространството, нито на духа. В рецензиите, които четох, е повторено многократно, че Шулц няма аналог в европейската проза, но това за мен не е така. Мирча Картареску пише абсолютно по същия начин, бягайки от сковаващата го сива социалистическа реалност. Паралелите между двамата са напълно уместни.
И накрая нещо важно – това не са 150 страници, които може да се прочетат на един дъх. Напротив, това е идеалната книга за онези, които обичат да прочитат страница или две преди заспиване, за да се настроят към отвъдната реалност на съня. Няма по-добро четиво от думите на Шулц, чийто биограф нарича книгите му „териториите на великата ерес“.
