„Четенето на „Гениалната приятелка“ води до пристрастяване!“ – това трябва да пише на корицата на книгите на Елена Феранте. „Тази, която си отива, тази, която остава“ е третата част от поредицата си признавам - нямам търпение да чакам да преведат четвъртата и затова ще си я взема на английски в най-скоро време. Искам веднага да видя как свършва всичко.
Прочетох първата книга за една нощ. Текстът ( превод: Мария Добрева) е толкова пленителен, едновременно е красив и брутален, какъвто е и животът на Лену и Лила. Брутална е реалността, в която двете живеят, красиви са мечтите им и споделените им фантазии, както и любовта им към Нино. Втората част - "Новото фамилно име", трябва да призная, ме разочарова отчасти, някак си нямаше блясъка и темпото на първата книга. Но третата компенсира напълно. И нея прочетох на един дъх.
Няма да разказвам нищо от историята, която вече е позната на всеки - ако не от литературата, то от едноименния сериал. Това е животът на две момичета от покрайнините на Неапол. Едно място, мрачно и потънало в безпросветно насилие, където се говори диалект, който е напълно различен от италианския език (в Италия сериалът е със субтитри). Оттам тръгват съдбите на Лену – писателката, и Лила – бунтарката, както и на любовта на живота им Нино. Двете непрекъснато разменят местата си, гледано като успех и лични избори, като Лену е по-традиционната като ценности и избор, а Лила е винаги извън всякакви стандарти и модели.
В третата част красотата става част от живота им – Лену е омъжена с две момиченца, Лила работи интересна работа за много пари. Бруталното остава в спомените им, в онази жестокост и недоверие към света, които и двете носят в себе си и от които вероятно никога няма да се спасят. Това е може би най-впечатляващото в тази книга – осъзнаването на неизличимия отпечатък на детството, който всеки от нас носи в себе си и към него, съзнателно или неволно, съизмерваме целия си живот като възрастни.
Сериалът е още на първата книга, не можах да се пристрастя към него достатъчно и изгледах много малка част, тъй като пресъздаването на литературния текст е абсолютно буквално - за читателите никаква загадка. Трябва да отбележа обаче, че избраните актриси – както за детските роли, така и за младите Лену и Лила, всички одобрени от самата Феранте – са потресаващи и на вид, и като актьорски постижения. Това са реалните момичета от книгата и сега, докато чета, вече виждам лицата им. По-хубаво е и от най-добрия сериал.
