Анджей Сташук е знаменит полски писател, който пише книги за бедните хора на Източна Европа. „Таксим“ е третата негова книга, която чета след „По пътя за Бабадаг“ и „Галицийски истории“, и уводното изречение може да разкаже достатъчно точно какво съдържат книгите му.
Всъщност Анджей Сташук е прекрасен писател – човек с приключенски дух, романтична душа и усет към думите. Такива са и героите му – хора неуки и сиромаси, но оптимисти. Всички те обикалят, за да търсят късмета си, само че обикалят по места, където късмет няма и сигурно никога не е имало.
Героите в „Таксим“ са двама – разказвачът Павел, който има кола, и приятелят му Владек, който има идеи. Двамата търгуват с дрехи втора употреба из селата в югоизточна Европа – там, където мъжете носят черни кожени якета, а жените блузи с ламе и рокли на цветя. Павел и Владек пътуват със стария си автомобил, който е толкова амортизиран, че не може да мине никакъв технически преглед, пушат евтини цигари, спят където сварят и се радват на всеки нов ден. Докато пътуват, Владек разказва историята на своя живот. Владек е от онези хора, които са родени разказвачи – той е невероятно сладкодумен, своеобразната мъжка версия на Шехерезада на зараждащия се капитализъм. В неговите спомени се срещат дребни мафиоти, цигани, джебчии, вехтошари, сутеньори, не рядко комбиниращи тези занимания едновременно. Някои от тях са очарователни, други крайно неприятни, а националността им е винаги трудна за определяне. Историите на Владек са навързани една за друга и съпътстват пътуването, като по някакъв начин са и най-важната и хубава част от него. Неслучайно Сташук е сравняван с Керуак и „По пътя“.
Тази книга не може да бъде разказана, но точно като в приказките на Шехерезада в нея има нещо омагьосващо. Още на втората страница и читателят като Павел става зависим от историите на Владек. Това е и достатъчна причина да тръгнете на път с него и да стигнете чак до Таксим – този митичен център на света за дребните търговци, раят на бедните. Всички места в „Таксим“ са на една ръка разстояние от нас, точно такива са и хората и историите в нея – разбираеми и близки.
5 книги, които могат да събудят номада у нас...
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
