Неделен книжен клуб

"Съвременник" брой 2, 2016

Започнах "Черна вода" на Джойс Каръл Оутс и неусетно прочетох почти цялото списание наведнъж.

"Съвременник" брой 2, 2016

Харесвам мотото на списание "Съвременник" открай време – "Ще ви изненадаме с това, което очаквате от нас!". Често се оказва, че е точно така, особено когато нищо от изброените на корицата имена не ме е привлякло специално, а се очаровам в самия процес на четене. Така и този път просто започнах "Черна вода" на Джойс Каръл Оутс и неусетно прочетох почти цялото списание наведнъж. [[more]] В този брой водещият роман е сравнително кратък, много по-кратък от обичайното, но темата и стилът са впечатляващи. Това произведение на Джойс Каръл Оутс, впрочем с номинация за Пулицър, разказва за скандално известен случай в САЩ. През 1969 г. на остров Чапакуидик сенатор Тед Кенеди катастрофира с млада спътничка в колата, след което напуска местопрестъплението, а колата му и младата жена потъват в залива. Разказът в целия роман се води от името на младата жена, която стига до тази последна сцена в живота си, водена от дълга поредица от напълно логични, но също така и абсолютно случайни обстоятелства. Точно както става в живота. В крайна сметка справката с Гугъл ми доказа, че, съвсем предвидимо, делото по инцидента е потулено, присъдата на сенатора – отложена, а той остава на поста си, неуязвим.

Излишно е да правя реклама на Алис Мънро или Иън Макюън, но разказите им и тук доказват, че четенето на всеки техен текст е абсолютно удоволствие. Силвен Тесон и Дейна Спиота не ме впечатлиха чак толкова – предсказуеми сюжети, но добре написани.

Винаги имам проблеми да продължа с българската секция на списанието. Опитвам се да дам шанс на авторите с прочитане на някой и друг разказ, но обикновено се отказвам бързо. И този път не бях впечатлена, но първата част компенсира напълно. Мисля, че това е най-голямото предимство на литературното списание – разнообразието и честата смяна на сюжети и стилове. Пореден добър брой!