Неделен книжен клуб

“Стъкленият похлупак”, Силвия Плат

От началото до последната страница на нарочения за автобиографичен роман изпитвах съчувствие, тъга и едно усещане за завръщане, сякаш отново тайно четях дневника на майка, но вече пораснала и разбираща.

“Стъкленият похлупак”, Силвия Плат

“Стъкленият похлупак” на Силвия Плат е моята първа истинска среща с тази авторка, с която често “се разминавам” в цитат или под линия в други художествени произведения. От тези задочни срещи, както и от противоречивите мнения за нея, с възбудено любопитство на наскоро отминалия книжен панаир се подредих пред един от щандовете и се сдобих с книгата.

От началото до последната страница на нарочения за автобиографичен роман изпитвах съчувствие, тъга и едно усещане за завръщане, сякаш отново тайно четях дневника на майка, но вече пораснала и разбираща. Да, “Стъкленият похлупак” би могло да бъде историята на всяка умна и чувствителна жена, родена след Първата и пораснала след Втората световна война, независимо дали е отстъпила пред натиска и очакванията, водила е обречена битка, или е потънала в отчаянието на пасивната съпротива.[[more]]Задушаващият похлупак на социалната желателност, двойнствеността и разминаването между личните способности и реалностите в общество, където и от много по-умната и талантлива дама се очаква да смири желанията си и да се задоволи с положението на съпруга, подкрепяща мъжа си и осигуряваща уюта – това е историята на Естър. История, в която младото момиче изгубва невинността на момичешките желания и не успява да ги замени с мотивацията на съзряващата жена. Хваната в този капан, героинята губи равновесие и изпада в депресия, изход от която вижда единствено в бягството.

Не мога да се съглася с определянето на героинята нито като мъжемразка, нито дори като феминистка. За мен Плат посредством героите си споделя разочарованието си от прикритата зад привидно равните възможности и равен достъп до обществения живот полова дискриминация. Не явната, а тихата, смазващата, онази, дърпаща те към стереотипите, която често дори близките ти упражняват спрямо теб.

“Стъкленият похлупак” е единственото произведение в проза на Силвия Плат. Това е поетичен, изпълнен с бунтуваща се тъга разказ за трудността да си жена.