Едуардо Мендоса е популярен и доста превеждан в България автор. Чела съм преди време „Ни вест от Гурб“ и „Чудните патила на Пърдоний Флат“, но „Със зъби и нокти“ ми хареса най-много от трите. Характерният за автора насмешлив стил в случая е съчетан с достатъчно интересна история и така книгата е едновременно забавна и увлекателна.[[more]]Както личи в заглавието, действието се развива в период, който е определящ в много отношения за историята на Испания и Европа през целия ХХ-ти век. Героят на книгата, английският изкуствовед Антъни Уайтлендс, се оказва забъркан в политически интриги и заговори без дори да подозира. С присъщата на учените житейска наивност и емоционалност, преследвайки една непозната за света картина на Веласкес, Антъни е в епицентъра на борбите между фашисти, комунисти, военни, роялисти, консерватори, демократи и обикновени кариеристи, чиито амбиции излизат далече извън границите на собствените им държави. Като се започне от Франко, през НКВД, шефът на Коминтерна – българинът Георги Димитров и се стигне до Хитлер и английският крал Едуард, всички са герои в тази заплетена история.
Освен подробностите за живота и творчеството на Веласкес, които поне на мен ми бяха много интересни, в книгата има и достатъчно подробни описания на Мадрид и атмосферата в Испания изобщо през 30-те години на миналия век. Винаги е странно, когато книгите ни напомнят колко малко поука сме си взели от историята, как чувството за безнадеждност и провал е изглежда постоянният спътник на интелигенцията по света. „Със зъби и нокти“ е носител на голямата награда „Планета“ за испанска литература през 2010 година и е интересна и като произведение, написано в страна в дълбока криза, което напомня по един симпатичен начин, че винаги има надежда.
