Неделен книжен клуб

"Средство да нямаш врагове", Иван Вазов

"Средство да нямаш врагове", Иван Вазов

"Преклонената главичка 
остра сабя не сече" - 
тази истина едничка 
кой би смял да отрече?

Както всички умни хора 
аз не ритам тръна бос, 
с големците се не бора 
и им ставам сявга мост.

На богатий шапка клата 
и на силний казвам: да! 
И затуй ми е душата 
мирна, весела всегда.

Се е харно за челяка 
да е скромен и разбран: 
не пречупва се гръбнака 
от един учтив метан.

За начала, убежденья 
в препирня не влазам аз, 
нито ме е много еня 
кой що мисли тоя час.

Що е бяло, черно, сиво 
аз не знам - не ща да знам. 
И готов съм услужливо 
право всекиму да дам.

Интереса си обаче 
нивга ази не презрях 
и със силните най-паче 
винаги съгласен бях.

Туй завидно положенье 
аз дължа на тоз си нрав; 
често тегля униженье, 
но пък пътят ми е прав.

Завчера една плесница 
аз изядох например 
от един простак - бъбрица. 
Ах! Какъв постъпък чер!

Що вий мислите, че сторих? 
- Че предложих там дуел? 
Не, аз хитро се престорих, 
нищо че не съм видел.

По туй светът има право 
тих човек да ме зове, 
и уверен съм на здраво, 
че аз нямам врагове. 
 

Пловдив, 1882