Да носиш фамилията Улман е бреме – това е сигурно! Чудех се дали славата на тази норвежка писателка се дължи на майка й Лив или, напротив, е тъкмо напук на нея. След като прочетох книгата, знам отговора и той е: Сири Хуствет! Защото романът „Съкровеното“ спокойно би могъл да е написан и от Сири, а тя е сред любимите ми писателки изобщо. С други думи, това е една прекрасна, съзерцателна и умна книга.
Толкова за бремето на славата. Тема, която, впрочем, е широко застъпена в романа, чийто главен герой е автор на нашумял бестселър от три части, от които е написал само две. И така, Йон се мъчи да напише третата част от трилогията си, за която е получил куп аванси и отсрочки, но през повечето време просто седи пред ноутбука и чашата с вино и си мисли за други неща. За жени. И за чужди жени. Неговата собствена съпруга Сири е от онези едновременно еманципирани, високи и красиви, успели и професионално реализирани жени и майки, каквито си представяме скандинавките. В себе си тя е ранима, неуверена и крехка, каквито са всички жени, навсякъде по света. В детството си Сири е била единствен свидетел на смъртта на малкия си брат и това я е белязало завинаги. Сега – 40 години по-късно – на същото място изчезва и младата детегледачка Моли.[[more]]Изчезването на Моли е само една от мистериите в този роман. И макар и най-бруталната, може би не е най-трагичната. Зад видимо уредения и спокоен свят на всеки от героите, дори на двете им малки дъщери или възрастната баба, се крият страхове и емоции, които плашат със своята ирационалност и са толкова познати на всеки от нас, че на моменти чувствах как кожата ми настръхва.
Любовта ни прави уязвими, твърди авторката. Така е, но липсата на любов ни убива. В тази книга има само едно убито момиче и твърде много смърт.
