Неделен книжен клуб

"Само живот", Алис Мънро

Четейки разказите, оставах зашеметена; всеки един от тях е толкова тих и окончателен, че не оставя нищо на склонно към вариации въображение като моето.

"Само живот", Алис Мънро

Канадката Алис Мънро е нобелов лауреат по литература за 2013 г. и има издадени 14 сборника с разкази зад гърба си. За "Само живот" родената през 1931 година авторка твърди, че е последното, което ще предостави на публиката. Навярно има някаква ирония във факта, че това е първата излязла на българския книжен пазар творба на Мънро, чрез която можем да се запознаем с творчеството й, давайки си сметка за основателността на високото отличие, което тази дама притежава.

Четейки разказите, оставах зашеметена; всеки един от тях е толкова тих и окончателен, че не оставя нищо на склонно към вариации въображение като моето. Тези парчета от ежедневието на обикновени хора, където животът е по-неотменим и задушаващ те от най-мощната въображаема или истинска конспирация, са като неизтриваеми епитафии на надгробни паметници. Мънро е изящно пестелива и същевременно безпощадно непозволяваща на героите си никакви други пътища, различни от онези, които тя им е определила. Дали това ще е възрастната съпруга, сблъскала се с войнишката любов на мъжа си, младата учителка от санаториума за туберкулозни деца, поетесата, пътуваща във влака с дъщеричката си... Всички те сякаш нямат избор – нещата се случват, защото така е трябвало![[more]]Нямам никакви съмнения – майстор е Алис Мънро и Нобеловата й награда е напълно заслужена. След всичките словесни изобилия на действия, странности, въображаеми светове, битки и каузи, тази дама ни приземява и ни връща към единственото, което ни контролира и от което никой не може да се изплъзне – живота.

Да не пропусна: любим от сборника ми е разказът "Чакъл", зашеметена съм от него, макар и да нямам никакво рационално обяснение за това. Сигурна съм, че всеки прочел тази книга, ще намери своя.