ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ромен Гари: "Само лудите познават вкуса на живота"

Ромен Гари: "Само лудите познават вкуса на живота"

Ромен Гари, Емил Ажар, Роман Кацев, Фоско Синибалди или Сатан Богат – както и да го познавате, зад всяко от тези имена стои един и същи човек – пилот, дипломат, писател, превърнал се в едно от най-талантливите пера в световната литература, чийто рожден ден отбелязваме днес.

"Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.“*

На 8 май 1914 г.** в град Вилно в Руската империя (дн. Вилнюс, столица на Литва), в семейството на евреите от руски произход Мина Овчинская и Арье-Лейб Кацев се ражда Роман Кацев, познат на мнозина под името Ромен Гари. Още по време на бременността на Мина бащата на бъдещия писател е мобилизиран в руската армия, а впоследствие младата майка е обвинена от руснаците в сътрудничество с германците, поради което се налага двамата с 3-годишния Роман да се преместят във Варшава. През 1928 г. Мина и синът й се установяват в Ница. Младият Ромен Гари учи право в провинциално градче в Южна Франция, по-късно и в Париж. През 1938 г. постъпва във френската авиация, където постепенно се издига до капитан, воювайки като пилот в Европа и Северна Африка под командването на Шарл дьо Гол до края на Втората световна война – край, който Гари посреща с редица почести и медали.

„Човекът все още е само предчувствие за себе си: един ден той ще се сътвори.“

До 1945 г. Роман Кацев претърпява важни метаморфози и в личен план: променя името си на Ромен Гари, сключва брак с първата си съпруга – британската журналистка и авторка Лесли Бланш, и издава първия си роман под името Ромен Гари – „Европейско възпитание“ (1945). След войната писателят поема по пътя на дипломацията, а първият пост, на който Ке д'Орсе го изпраща през януари 1946 г., е втори секретар в София, България. По време на дипломатическата си кариера Гари пребивава още в Швейцария, Румъния, Боливия и САЩ, като в периода 1957–1961 г. е главен консул в Лос Анджелис, където се случват и първите му близки срещи с магичния свят на Холивуд.

„Хората държат на живота повече от всичко, чак е смешно, като си помислиш само колко хубави неща има по света.“

Успоредно с дипломатическата си кариера Ромен Гари се утвърждава все повече и в литературните среди. Първият му роман – „Виното на мъртвите“, излиза още през 1937 г. под рожденото му име Роман Кацев. Писателят става истински популярен с псевдонима си Ромен Гари, с който печели и първата си награда „Гонкур“ за романа „Корените на небето“ (1956), филмиран две години по-късно. Следват романите „Лейди Л“ (1958) и „Обещанието на зората“ (1960) – също появили се на екран, „Танцът на Чингис Коен“ (1967), „Чародеите“ (1973), сборникът „Птиците идват да умрат в Перу“ (1975) и др. През 1975 г., под псевдонима Емил Ажар, Гари получава за втори път „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“, филмиран със заглавието „Madame Rosa“ две години по-късно. Журито присъжда на Гари отличието за втори път без да знае, че той се крие зад псевдонима Емил Ажар, тъй като по това време негов далечен племенник се представя за автор на книгата.

"Само лудите познават вкуса на живота.“

Освен блестящ романист и автор на разкази и сценарии, Ромен Гари се изявява също и в киното – първо като актьор, а по-късно и като режисьор на няколко филма, сред които е и „Kill! Kill! Kill! Kill!“ (1971) с участието на популярната американска актриса Джийн Сибърг, прекарала голяма част от живота си във Франция. Именно с нея Гари сключва втория си брак, по време на който се ражда синът им Александър Диего Гари.

"Човечеството е само една запетайка в голямата Книга на живота.“

Представяйки разнообразни версии за личния си живот през годините, до самоубийството си на 2 декември 1980 г. в Париж, Роман Кацев пише под различни псевдоними над 30 романа, есета и мемоари, сред които са и най-известните му произведения „Сияние на жена“ (1977) и „Лиричните клоуни“ (1979), подписани като Ромен Гари. Истината за литературните му превъплъщения е разкрита по-малко от година след смъртта му, когато синът и издателят му решават да публикуват неговата предсмъртна изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“, писана през 1979 г. Елегантен денди с остър ум и брилянтен изказ, френският писател от еврейско-руски произход оставя своя ярък отпечатък в литературата, като единствения автор в историята, получавал 2 пъти елитната френска награда „Гонкур“.


Честит рожден ден, Ромен Гари!

 

* Всички цитати са от произведения на Ромен Гари, издадени на български език.

** 21 май 1914 г. по нов стил

Автор: Емилия С. Николова

 

 

Иво Андрич: "Животът ни връща само това, което даваме на другите."