Когато Алва Вандербилт умира през 1933 година, по нейно желание ковчегът й е носен само от жени. Това е напълно справедливо признание и почит към тази необикновена жена, посветила последните си години и парите си на каузата на женското равноправие.
Със смъртта на Алва Вандербилд завършва романът на Терез Ан Фаулър, която е разказала историята на Алва честно и подробно. Животът й е достатъчно интересен, за да няма нужда от никакво преувеличение. Заслугите й към еманципацията на жените са много по-видими, ако се разгледа историята й отзад напред.
Алва решава да се разведе доста късно, след като години наред е търпяла изневерите на мъжа си и отсъствията му месеци наред. Решението й не е нито лесно, нито обичайно за онова време и особено за нейната социална прослойка – най-високата възможна зад Океана. Дори адвокатът й я предупреждава, че примерът й е опасен и ще даде на другите жени погрешната идея, че изневерите на мъжете им са повод за развод. Да не говорим колко лошо е в ръцете на жена да попадат големи суми, тъй като е ясно, казва адвокатът, че жените не могат да управляват парите си. Така завършва бракът на Алва – със скандал и социална изолация сред онези, които сами са в нейното положение.
Алва е привлекателна, много умна и начетена млада дама от стар и известен, но обеднял род. Бракът й с Уилям Вандербилт – внук на приказно богатия Корнелиъс – е брак по сметка. Романът на Терез Ан Фаулър много добре успява да опише както епохата, така и обстоятелствата около този съюз. Трябва да ни е безпощадно ясно, че по онова време други бракове просто не съществуват. Впрочем това е толкова неизменен закон в света на богатите, че самата Алва омъжва дъщеря си Консуело по същия начин. Трябва да минат десетилетия, за да се появи алтернативата на брака по любов, който днес приемаме за даденост. Консуело Вандербилт – едно от нашите „ретро момичета“ – повтаря пътя на майка си в любовта – брак с богат, но нелюбим мъж и истинско лично щастие в края на живота. А да се втурнат към любовта в петото или шестото десетилетие на живота си, също изисква не малко смелост и самочувствие. Жените Вандербилт са необикновени във всяко едно отношение.
„Романът на Алва Вандербилт“ разказва за живота на Алва по време на двата й брака – нейното детство и старостта й остават извън рамките на книгата. Това е напълно справедливо – именно бракът е средството Алма да влезе в света на най-богатите и да го промени необратимо. Балът, с който тя става първата дама на Ню Йорк, наистина е легендарен и се помни и до днес, както и костюмите на гостите, които днес са в музеите. Изобщо цялата книга е като филм, който води право до днешния ден.
Чудесно написана, увлекателно разказана и живописна до последния детайл, книгата за Алва Вандербилт ни запознава с една от онези жени, на които дължим правото си да сме щастливи – с нашите погрешни избори, изоставени любови, самотни вечери и пътешествия по женски. Благодарим ти, Алва!
