Неделен книжен клуб

"Пролет" на Али Смит – когато лятото е неизбежно

Третата книга от поредицата "Сезони"

"Пролет" на Али Смит – когато лятото е неизбежно

Третата книга от поредицата "Сезони" на "шотландския боец" Али Смит е на книжния ни пазар отново благодарение на издателство "Лист", а преводът е на Паулина Мичева. Романът "Пролет" бе в дългия списък за наградата "Оруел", която се дава за политическа проза, но за мое съжаление не попадна в краткия, където виждам една стара позната – Една О'Брайън, с нова книга, която би било хубаво да видим и в България (заедно и с другите номинирани произведения). Но това е друга тема, не ми е работа да се бъркам в ничия издателска политика.

Винаги съм се възхищавала на творци, умеещи да забъркат в една очарователна смесица злободневие, лична позиция, минало, сегашно, бъдеще, вечност и това да не звучи нито дидактично, нито фалшиво, нито като лозунг, а красиво. Това умее Али Смит – да съчетае жестокост с надежда, нежна меланхолия с жизнерадостна ирония, отчаяние с упорита делнична вяра в доброто.

"Пролет", както и предишните две книги от поредицата, не прави изключение по отношение на вплетените в основното повествование истории, реални и възможни за личности и събития. Тук фонът е съвпадението по време и място на престоя в Швейцария на една от най-значимите авторки от началото на миналия век –  Катрин Мансфийлд, и Райнер Мария Рилке. Една възможна, но неслучила се любовна история, в която развлекателната индустрия вижда възможности.

Останалото е онова, което се случва след еуфорията на обещанията, разминаването между очаквания и последваща реалност. Същото, което се случва всяка пролет – дните стават по-дълги, но слънцето е скрито зад тежките сиви облаци, а великолепието на разцъфтелите поляни и алеи от нарциси може да бъде затрупано от дебел сняг и в студените виелици да замръзнат пръстите ни. И все пак – лятото е неизбежно.

 

"Есен" на Али Смит - невероятно елегантен разказ за любовта