Неделен книжен клуб

Портрет на Оскар Уайлд – неразбраният гений на XIX век

Авторът прекарва последните си години под друго име

Портрет на Оскар Уайлд – неразбраният гений на XIX век

Снимка: time.com

В една августовска вечер през 1889  г. редакторът на списание Lippincott вечеря с Оскар Уайлд и сър Артър Конан Дойл и им дава задачата да напишат нещо за месечното издание. Уайлд праща последен своето произведение на 7 април 1890, но вместо очакваните стихотворения или разкази, той изпраща роман. "Портретът на Дориан Грей" е публикуван на 20 юни 1890 г., в юлския брой на списанието, но текстът е толкова провокативен, че британските рецензенти го определят като неморален, а издателската къща оттегля всяко копие от списанието. Но въпреки безпрецедентната цензура романът поставя под въпрос консервативните ценности на литературните кръгове от онова време.

На днешния ден – 16 октомври, през далечната 1854 г. е роден ирландският драматург, писател и поет Оскар Уайлд. Творчеството му включва и още велики заглавия като "Славеят и розата", "Рибарят и неговата душа", "Щастливият принц", "Преданият приятел", "Кентървилският призрак". Книгите му са все така актуални и постоянно стават повод за нови екранизации и театрални постановки.

Животът на автора е също толкова вълнуващ, колкото и сюжетите му. Истинското му име е Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд. Роден е в Дъблин в семейството на интелектуалци, които посяват жаждата му за знания. Завършва с отличие "Тринити Колидж", а по-късно и Оксфордския университет, където често спори с професорите. Доводите му са толкова убедителни, че преподавателите понякога дори не могат да го оборят, а аналитичната му мисъл ги кара да му връчат стипендия, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.

Блести със своя остър ум, впечатлява с нестандартните си възгледи и дори визуално изглежда различно от съвременниците си заради нетипичния стил на обличане. Поведението му е на изтънчен и леко надменен интелектуалец от модерните елитни кръгове на английската столица, където прекарва по-голямата част от живота си, а хуморът му е пиперлив. Това първоначално му носи симпатии и става обект на възхищение, но по-късно го поставя в ролята на неразбрания гений, неспособен да се адаптира към своето време.

През 1881 г. издава първия си сборник със стихотворения. Книгата е приета със смесени чувства – критики не липсват, но са признати и уменията на Уайлд като писател. Впоследствие е обвинен в плагиатство, като дори излиза подигравателна статия срещу него, която намеква за хомосексуалните му наклонности.

Прочетете още...


Целият живот на Оскар Уайлд преминава под сянката на неговото душевно раздвоение – дали да се съобразява с нормите на викторианското общество, или да остане верен на себе си и своите пориви. В стремеж да направи първото, той се жени за Констанс Лойд и дори им се раждат двама сина, но в крайна сметка Уайлд не успява да избяга от себе си. Хомосексуалността му става публична със скандалната за онова време връзка с по-младия от него лорд Алфред Дъглас. Любовта обаче не го спасява – през 1895 г. бащата на лорд Дъглас успява да осъди писателя за непристойно поведение и хомосексуализъм. В резултат Уайлд е принуден да изтърпи двугодишна присъда, която го съсипва физически, материално и най-вече емоционално.

Присъдата бележи цялото му съществуване – след нея писателят се мести да живее в Париж до края на дните си. Установява се там под името Себастиан Мелмот и преживява благодарение на помощта от семейството си. Малко преди смъртта си написва своята изповед De Profundis. По-късно се разболява от менингит и умира на 30 ноември 1900 г. на 46-годишна възраст, останал неразбран и отхвърлен от обществото, за чието духовно развитие е допринесъл с творчеството си.

 

171 години от мистериозната смърт на Едгар Алън По