Днес се навършват 145 години от Освобождението на България. Все още „у нас свестните считат за луди” и все още свободата е ценност за малцина.

Ето пет произведения – три документални разказа и два художествени романа – които всеки от трябва да прочете. Ако не сте ги чели още, препоръчвам ви ги, а ако сте ги чели, препрочетете ги. 

Защото без идеалът на свободата да докосне всяко сърце, си оставаме роби. 

„Записки по българските въстания”, Захарий Стоянов

„В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да прочете до край този епос и още по-важно, ще се познае ли в него. Навярно има да се чуди колко примитивен, направо скотски е бил животът и трудът на тези деца и юноши по Балкана и из пасищата на Добруджа.” (Георги Данаилов)