И друг път съм изказвала огромното си съжаление, че когато с майка ми бяхме само двете, Силвия Плат бе само име под линия в някой роман и някое и друго отнесено стихотворение. Съжалениеq защото, ако тогава бях прочела прозата й, щях да проявявам повече разбиране към родителя си, странно люшкащ се (според мен) между демократичност, свободолюбие и прословутото: "Така трябва, прието е, редно е!". Нещо, което би ми спестило поне част от противоречията и недостатъчната близост с нея, когато вече не бях дете.
Другият почти успокояващ извод след прочита на "Джони Паник и библията на сънищата", преведена от Надежда Радулова и издадена от "Лист", е колко беззащитен е вече отишлият си от този свят. И каква утеха е, че маргинал като мен няма да е изложен на показ, както трагично загиналата Силвия Плат – произведенията в сборника са подбрани от съпруга й Тед Хюз сякаш в подкрепа на неговата теза за случилото се. Самият той признава, че има подбор, макар под благовиден претекст.
И да, вероятно никой няма как да ме разубеди в ролята му, било то и да не е справедливо. Има и други издайнически белези – етикетирането на прозата като фотографска, описваща дословно и без полет на въображението (нещо, което за мен не отговаря на истината), уличаващо го в дребнавост и предразсъдъци. А че Хюз си остава вклинен в ролята на типичен мъж, може да се види от преобразувания вече в разказ спомен от съвместното им лято в Испания, където младата съпруга е оставена да върви отзад, мъкнеща диня и стара пишеща машина, докато той припка след евентуалната хазяйка, нарамил раница. Не знам за останалите читатели, но моето въображение нарисува картина, която е подобна на онази с мъжа върху магарето и жената след тях.
Самите откъси от дневниците и разказите на Плат са пълни с тревожна тъга, неспокойна амбиция, една разкъсана между противоречия жена – да е такава, каквито са всички, но и същевременно много различна. Напрежение и неудовлетвореност, под чийто товар не издържа.
Печално съществуване заради стремежа да се "впише", заради очакванията на другите и личните амбиции, съществуване без истинска подкрепа, приятелство и любов, особено след ранната смърт на баща й.
Книга, която е истински тъжна.
Непознатата страна на Силвия Плат
