Неделен книжен клуб

Орхан Памук: Пиша, защото искам да чета книги като онези, които пиша.

„За да погледнеш на света като дете, са необходими лист, писалка и оптимизъм.”

Орхан Памук: Пиша, защото искам да чета книги като онези, които пиша.

„Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.”

***

„За да погледнеш на света като дете, са необходими лист, писалка и оптимизъм.”

***

„Не взимайте всичко чак толкова насериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.”

***

„Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя... и които толкова много обикновени хора притежават.”

***

„Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия.”

***

„Винаги съм твърдял, че в сърцето на романа лежи способността на човек да се сравнява с другите. Когато започнеш да се идентифицираш с някого, който е различен от теб, който дори е от съвсем друга култура, започваш да разбираш нещо. Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм критичен към нетолерантността навсякъде по света, но не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, но да не се съгласяват с него. Виждам романите си като арена, на която много различни гледни точки – културни, социални и политически, се размесват. Никой не знае за другите култури достатъчно.”

***

„Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч за това, че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите – тъй богати и умни; за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален.”

***

„Ние сънуваме, изхождайки от позицията, че сънят е реалност – такива са сънищата по дефиниция. Така и четем романи – изхождайки от предположение за реалност, а същевременно някъде в себе си съзнаваме ясно, че това предположение е погрешно. Този парадокс се поражда от естеството на романа. Нека като начало подчертаем, че изкуството на романа се опира на нашата способност да вярваме едновременно в различни противоречащи си истории.”

***

„Описвам Истанбул, когато описвам себе си, и описвам себе си, когато описвам Истанбул.”

***

„Пиша, защото имам вродена нужда да пиша! Пиша, защото не мога да върша нормална работа като другите хора. Пиша, защото искам да чета книги като онези, които пиша. Пиша, защото се гневя на вас, защото се гневя на всички. Пиша, защото обичам да седя по цял ден в една стая и да пиша. Пиша, защото мога да участвам в истинския живот единствено като го променям. Пиша, защото искам всички вие, целият свят, да знае какъв живот сме водили и продължаваме да водим в Истанбул, в Турция. Пиша, защото обичам мириса на хартия, писалка и мастило. Пиша, защото вярвам в литературата, в изкуството на романа повече, отколкото вярвам в каквото и да било.”